В земята, където дъждовете са забравили да валят

Started by Gentiana, October 12, 2006, 13:01:03 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Земя - пустиня.
Всеки камък пука се от жалост.
Далечен спомен е
последна капка изворна вода.
Молитвите на жриците
текат нахалост
във празни кладенци -
бездънна нищета.
Небе - мория.
Нито помен - облак,
изпълнен с влагата,
живителна. Черта.
Пожар - стихия.
Хрупкав хляб ни залък.
Гори душата на полето.
Няма Бог. Съдба.
С ръцете си
по мъртвите отломки
на храма, изгорял до камък
дращи почернял
авгурът - жрец.
Ни птица, нито сянка.
Проклятие ли шепне
с бледи устни
полудял?!
Земя - пустиня.
Грешни,
грешни,
грешни
погубени души
във земен ад.
Последна капка дъжд
във кехлибар вградена-
към бъдното послание,
за прошка зов
от мъртъв жалък свят.







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

vanilla_g

Мила моя , едно не мога да разбера : теб никога ли не те напуска прекрасната ти муза . Ех , дай боже всекиму вдъхновение като твоето . Просто си възхитителна .


"Когато се молиш на Бога, уповаваш се на Неговата милост. Когато се молиш на Дявола - това е сделка - можеш да поискаш всичко. Но в замяна трябва да обещаеш нещо; а Дяволът приема само един залог..."




`Fallen_Angel`

А може би от нечия сълза ще се роди друг свят ... но и този не е загубен [heart__]

Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

Gentiana

Quote from: vanilla_g on October 12, 2006, 18:45:26 PM
Мила моя , едно не мога да разбера : теб никога ли не те напуска прекрасната ти муза . Ех , дай боже всекиму вдъхновение като твоето . Просто си възхитителна .


Благодаря ти, сладка, за милите думи  [heart__]
Тя , че рядко ме напуска, е факт, но много често , като сега е черна и се страхувам, че вместо да ви радвам, се промъквам с катранени пипала в душичките ви и ги разстройвам, за което моля извинение  [shame]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

Quote from: `Fallen_Angel` on October 12, 2006, 19:03:15 PM
А може би от нечия сълза ще се роди друг свят ... но и този не е загубен [heart__]


Дано, ангелче  [inlovee] [heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

dodic

Важно е, че поне от време на време ни радваш и с нещо хубавичко. Не разбирай, че останалите ти стихчета не са хубави. И това е такова, макар и мрачно. :)
Понякога, от себе си се скривам

Gentiana

Прав си, dodic  :)
Мрачните стихове в пресилена доза отравят.
Особено в мрачно време, когато много хора и така се депресират.
Благодаря за коментара, ще се опитам да не ви тровя много :p
Но когато слънцето ми се скрие, крилете на музата ми хвърлят дълги черни сенки и няма небе. :)
Но пък... след всеки залез идва изгревът, нали? [inlovee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

edna_samotna_du6a

 [evala] Много е красиво.Обожавам стиховете ти  :)
Любовта се ражда от нищо и умира от всичко. Идва когато най-малко очакваш и си отива когато най-силно я желаеш!

Gentiana

Това значи много за мен  :) [shame]
Благодаря ти  [heart__] :flyingkiss:
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

vanilla_g

Quote from: Gentiana on October 12, 2006, 19:17:48 PM
Quote from: vanilla_g on October 12, 2006, 18:45:26 PM
Мила моя , едно не мога да разбера : теб никога ли не те напуска прекрасната ти муза . Ех , дай боже всекиму вдъхновение като твоето . Просто си възхитителна .


Благодаря ти, сладка, за милите думи  [heart__]
Тя , че рядко ме напуска, е факт, но много често , като сега е черна и се страхувам, че вместо да ви радвам, се промъквам с катранени пипала в душичките ви и ги разстройвам, за което моля извинение  [shame]

Аз искренохаресвам повечето ти мрачни и песимистични стихотворения . Нали знаеш , че и двете сме сродни сатанински души , родени някъде в мъглите .   :>

"Когато се молиш на Бога, уповаваш се на Неговата милост. Когато се молиш на Дявола - това е сделка - можеш да поискаш всичко. Но в замяна трябва да обещаеш нещо; а Дяволът приема само един залог..."



Gentiana

Май много станахме демоните тук, дали защото повечето обожаваме нощта  :) ?
А в тъмното какво ли не се крие  [lol]
А колкото до мъглите , аз съм си родена в ноември, а той често си е доста мъглив  [lol] [lol] [lol]
Радвам се, че харесваш мрачните ми стихове, но май трябва да поизсветля палитрата поне за малко.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.