Един Миг

[Akaша]

За един перфектен свят е нужно повече от това да следваме целите си...
Мила отвори бавно клепачите си..от там се показаха кафявите и очи изпълнени с топлина но и скрита тъга..самота..протегна ръцете си..изправи се бавно,сякаш не искаше да се е събуждала,сякаш няма нужда от този живот..сякаш изобщо не искаше да продължава..чувствата в този свят тя вече не искаше да ги изпитва или по скоро не можеше..колко пъти беше наранявана..измамвана..залъгвана..забравяна...а най тежко е когато знаеш че вече си ненужен там където си бил незаменим...ето защо тя вече не чувстваше..а това да не изпитваш гняв,щастие,любов,радост ... един вид е като дишането ,а то без чувство беше просто като тиктакащ часовник..също толкова глупаво и еднообразно..с все същият ритъм и звук..дори ставаше досадно...Позитивността вече беше изчезнала беше останала само една голяма празнина...какво беше животът  ..море от любов или океан от омраза...самата реалност е жалка и празна...сами се заплитаме се по навътре в лабиринтът на животът....и не търсим изходът а губим се по голяма част от себе си..така се чувстваше и Мила...погледна към прозорецът си и заплака...
Плачеше и се самосъжаляваше ...  болеше я ..но не сърцето а това което изгуби...продаде се ..и то за какво за миг удоволствие и не зарастваща рана...за миг на покой и цял живот прекарван в самоизмъчване...Какво беше загубила уважението на приятелите си..мечтите си..срещна го..о да красив както повечето..отначало всичко вървеше добре..но той беше такъв получаваше всичко което искаше .. да а сега искаше нея,защото не можеше да я има..отначало тя не се поддаде но после ....бяха заедно..тя си мислеше че е щастлива но се самозалъгваше ..а каква ли беше жестоката истина в действителност...е нямаше нужда от повече догадки,той и изневеряваше..а тя го обичаше.. колко наивно звучеше само,колко банално и жалко..поредната глупава история,която скоро щеше да свърши ,но дали,дали той просто щеше да си отиде..НЕ..той я искаше все още.. тя не можеше да му се възпротиви..достатъчно беше да и каже колко я обича и тя замлъкваше.."Докога ли ще продължи това..не стига..ДОСТАТЪЧНО...
  Той отново я поиска но този път тя се възпротиви...удар...следваше втори... тя лежеше на земята и дишаше учестено."Не ли?" изкрещя той, "От кога ще ми казваш не".. продължаваше да и вика...ритна я ..ритана я точно до бъбреците..след това и подаде ръка "уж" за да се изправи..а какво направи вместо това..блъсна я с все злоба към огледалото..от устата и ,рукна кръв..огледалото се разби в студения под..малки парчета плъзнаха на всякъде...
Болеше я,личеше си по погледа изпълнен с тъга и оскърбление който бе отправила към него...на своя страна тя понечи да го зашлеви..тогава той спря ръката и ..хвана я..блъсна я още по силно от сблъсъкът с стената..тя падна отново изнемощяла на пода..заплака умолително... да  спре,да престане..вместо това на лицето му застина злобна и ехидна усмивка..той започна да се смее..от дълбините на душата му излизаше грозен , зловещ и отвращаващ свят..Подът беше целият в кръв..блузата и бе разкъсана и одърпана ..клепачите и бяха посинели..ръцете изнемощели....лазеща по каменно студеня под,оставяйки кърваво червена следа зад себе си..молейки за милост..но не нямаше милост,само злобно светещите му очи..пълни с озлобление..ненавист,омраза..радост...той се смееше на нейното нещастие,нещастие което той и причини..приближи се до нея и тихичко каза "На никого няма да липсваш"
От очите  се ронеха сълза след сълза..океан от сълзи..молейки го..лазейки..унижавайки се за малкото милост ,защото знаеше какво следва..
  Изстрел ... миг на тишина..след това къщата бе огласена от същия онзи зловещ, злорадствен смях  ....
  Тя оживя ..да след 4 години кома...четири дълги и мъчителни години...но какво бе загубила ... бе загубила паметта си..не знаеше коя е ..не знаеше какво е станало...нямаше близки и роднини..нямаше си никой ..е лека по лека си припомни някой неща ...и гледайки все повече отвъд прозореца.осъзнаваше колко по дълбока е самата същност на нещата..осъзнаваше че няма смисъл да живее след като е изгубила по голямата част от себе си...
  Вървейки по скалите..минавайки от една към друга...все по дълбоко замислена стигна до последната...разпери ръце .....хвърляйки се към синята бездна..към черната дупка..към болката и омразата..към нищетата и красотата... обгърна я чистият въздух..слънцето ..поднасяше своите лъчи към летящото и тяло..вятърът ...раздухваше косите и...тя летеше за кратък миг...след това се чу оглушителен плясък...и всичко свърши..

[krasimir]

многое тъжно и сериозно нещо
за жалост  такива неща се случват в живота
и няма управдание за действията и постЪпките за такова нещо
Трудно ми е
каквото и да напиша вьв момента
думите ще устанат празни и безмислени
и щесе изгубят някаде из голямото вунище което живеем
и щесе превърнат на капки от  дъж.
Това показва
чесме заобиколени от кал и газим в нея
и хората всеки ден се заливат помеждуси с болка и омраза 
и са готови да убиват заедното    нищо.......
всеки ден текЪт реки от кръв
каде утива тя?
оо със сигорност наедно място се  изтича,           щедойде ден
това море от кръв ще прилее и щесе удавим във него и вратите на ада щеса отворени за нащи грешни души
тогава щесе роди  нещо ново истенско и чисто
може би?
Какво друго ни устава....


.
"Най-голямата ни слабост е, че се предаваме. Най-сигурният начин да успеем е винаги да опитаме поне още веднъж." Томас Алва Едисон.

[tonnny_bg]

Много тъжна история. [crying]
Краят не ми допадна. [think]Не искам да мисля,че някакъв изверг ще постъпва така с едно момиче и след като живота и даде шанс ,тя ще се самоубие.Какво означава това? [think2]Че този нищожен човек е по-силен от него-ЖИВОТА.
За всички,които са изтърпели подобно безчестие искам да кажа:
ТОВА,ЧЕ СТЕ ОЖИВЕЛИ Е ШАНС,КОЙТО САМО ЖИВОТА МОЖЕ ДА ВИ ДАДЕ И НЯМАТЕ ПРАВО ДА СЕ ПРЕДАВАТЕ,ЗАЩОТО СТЕ ОТ ДОСТОЙНИТЕ И КАЧЕСТВЕНИ ХОРА!!!ЗАСЛУЖАВАТЕ ДА ЖИВЕЕТЕ,ЗАЩОТО ЗАСЛУЖАВАТЕ ДА СТЕ ОБИЧАНИ! :flyingkiss:

[eni s]

Всяка дума е пропита с неземна болка,болка по един изгубен блян........красиво е