Наказание ...

[Афродита]

Болката в мен напира ,
явно злобата е щит срещу
всяка зла уста...
стенания дълбоко в душата
на скитника се свиват ...
ликуват сенките , земята и дъжда ...

Светът ти вече друг е ...
лежиш безпомощен
в дървения си ковчег...
от тук нататък ...
той вечен дом на теб ще бъде ...
не ще можеш да си тръгнеш нивга ...
там изгнанно се превръщаш
в пепел от човек ...

[Tonita]

Много е тъжно, но болката, която си описала прави стиха ти много силен [cvetee]Поздравления! :)

[nejno_angel4e]

аз нямам думи, поклонче, аз съм ти фенкааа отдавна още  [lol] :p [lol] :p :) [heart__] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove: [gentle-fen] [gentle-fen2] [i like you] [flowers] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6]

[Афродита]

Tonita благодаря ти мила ... радвам се , че съм успяла да пресъздам така тази силна болка .... благодаря , че го оцени  ...  [inlovee]


ооооооооооооооо сладката ми .... nejno_angel4e ...  много ти благодаря ... радвам се , че ти харесва ....  :flyingkiss:

цункам ви и двете ....

:kissoflove: :kissoflove: :kissoflove:  [hugs and kisses] [gu6] [gu6] [gu6] [wish all my love] [burning heart]

[{dulgokoska}]

Болка от нищото...
Смъртта ми е беззлобна...
Устата - огнищата...
На черна отрова...
Недей се поддава...
Ненапразно умрях...
Запази се такава...
До каквато аз бях...
Скитникът скита...
Стенания пази...
Свити, но чисти...
Макар другиму омразни...

Ковчегът - затворен...
Път няма назад...
Но пепел човешка...
Не е грозен прах...
Тя тленна останка е...
От живот със любов...
Скитник със дом...
Свой, чужд и нов...
[wish all my love]

[Афродита]

Прекрасен отговор !!! Браво {dulgokoska} !

:kissoflove: :kissoflove: :kissoflove:

[wish all my love] [burning heart]

[balrog]

Много е тъжно.....

[{dulgokoska}]

ам че ти да не си помисли, че можеш да наказваш без моята намеса, Афродитке? [pleeeez]

[НеВидИмА_СълЗа]

Болката в мен напира ,
явно злобата е щит срещу
всяка зла уста...
стенания дълбоко в душата
на скитника се свиват ...
ликуват сенките , земята и дъжда ...

Светът ти вече друг е ...
лежиш безпомощен
в дървения си ковчег...
от тук нататък ...
той вечен дом на теб ще бъде ...
не ще можеш да си тръгнеш нивга ...
там изгнанно се превръщаш
в пепел от човек ...

[bravisimo] [plqs plqs] [bravisimo] прелест..

Когато си вятър захвърлен,
непотребен и отнесъл тишината
когато си огън разхвърлян
и от мечти си угаснал в звездата,
когато си небе обладано
от най – болящите думи,
когато всяко чувство разбрано
в дъжда се изгуби,
когато завалиш в чужди очи
като наказание свято,
когато лицето ти в облак мълчи
а птицата чака лято...

Когато си всъщност събирал
от пръстта поникваща вяра,
когато и в сън незаспивал
си се борил със всяка забрава,
когато просто на кръста
сам си положиш дъха,
и всяка завист чевръста
ти отнеме смело греха...

Когато и в мъка разграбен
оголееш в студа онемял,
тогава навярно предаден
ще замесиш нови мечтите от кал...

[Афродита]

ам че ти да не си помисли, че можеш да наказваш без моята намеса, Афродитке? [pleeeez]

не бих и посмяла да си го помисля ...  [pleZz]

[Афродита]

НеВидИмА_СълЗа много благодаря ... прекрасен стих си написала ...  :kissoflove:

[slunce]

Tъжно,красиво.......мямам думи просто  [heart__]

[bezdaren_nekadarnik]

браво на всички

[Афродита]

Благодаря !!!

:kissoflove: :kissoflove: :kissoflove: [hugs and kisses] [gu6] [gu6] [gu6]

[FALLEN]

Много е хубаво , с малко думи казано много ! Оваций миличка  [heart__]