News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

След последния училищен звънец...

Started by ranenia skorpion, October 11, 2006, 12:26:52 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

ranenia skorpion

     Сбрани  всички  в  класна  стая,
     крият  сълзите  зад  очила,
     тъжи  Иван, днес плаче  Мая,
     че  учителката  нявга, тяхна  е  била...
 


    Глави,  навели  две  близначки,
    тъжат, със  скършени  сърца..,
    че  от  раздялата  делят  ги  крачки
    плачат твойте  пораснали  деца...




    О, учителко  със  свойта  показалка,
    посочи  правилния  път  на  своите  ученици,
    уверяваш  ги  -  България  е  малка,
    и  ще  се  видите  отново  през  сълзици...




    Сега,  сключила  ръце  над  дневник...
    за  последно  проверява  ги  по  имена,
    че  знае  в  живота  са  им  мерник...
    други  цели  вече,  в идни  времена...




    Пожелания  написани  с  тебешир,
    ще  останат  след  последния  звънец,
    на  дъска,..  украсена  с  чемшир,
    умело  оплетен  във  венец...




  ... Няма  вече  тестове, изпити, контролни,
      достигнаха  от  знания  лимит...
      тъжат красиви, съсипани  и  болни,
      на  празник  от  сълзи  пропит ! ! !




     Ще  бие  стария  портиер,
     звънеца  в  своята  кабина...
     и  под  балада  отвън  на  Шер,
     по  двама, ще  излязат  в  комбина...




    Строени, ще  са, върху  посочения  сектор,
    насред  родители, балони, персонал,
    отвън  един  щастлив  директор,
    ще  изпита  признаци  на  гордост  и  на  жал....




    Един, ще  яхне  след  това  мотор,
    друг,  ще  се  прибере  с  тролей,
    но  излезат  ли  по  онзи  коридор,
    приятелство  едно , не  ще  изтлей...   




    Ще  оставят  празни  свойте  чинове,
    и  спомени...и  срок, след  срок
    сега , бал  в  живота  ги  зове,
    и началото  на  първия  урок...






Посветено на всички, който карат последен клас в училище  тази година, с пожелания да намерят правилния път в живота ! :kissoflove:
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

|Sweet_girL|

ами .... за мен не е последна ! сега съм седми клас ... последна се надявам да е в това училище , след това искам да бъда в Гимназиа и въпреки това ... написано е много хубаво ! БРАВО !
...без сили, юмрук ще свия,
ще стискам сълзите си  в шепи...

tainstvenata

благодаря [ihuuu]много е добро  :) последна година съм и съм хем радостна , хем тъжна,но това е съвсем нормално.трябва да престъпим още една крачка на пред в живота.отново браво.страхотно е...
[bgzname] [plqs plqs] [plqs plqs]
Когато си далеч от мен,
душата ми тъжи,
разкъсва се и плаче,
като първолаче...

ranenia skorpion

"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

ivalenny

Аз съм последна година....и ти ме разплака  [reevvv]

Прекрасно е !  [cvetee]

Devil`s Bride

Ами аз имам още една година, но стихчето ти въздейства страшно силно. Прекрасно е. Много ми хареса.  [inlovee] [inlovee]  :fireheart: :fireheart: :fireheart:

BeTka

Браво за хубавото стихотворение,skorpion! И мене ме разплака... и аз съм за последна година ученичка :)
Do not follow where the path may lead, go instead where there is no path and leave a trail!