Свят широк

[waitshark]

 Вървях си по пътека изникнала от нищото и се чудех на къде ли ще ме отведе,гледах гората,гледах живота
толкова потаен,толкова могъщт и толкова слаб.С всяка крачка нещо ме караше да мисля за света,за моя свят,за
моята душа,за моите дела.В един прекрасен миг пред мен се появи вълк,времето спря бесния си ход,листа замръзнаха във въздоха,сърцето ми толкоз работливо изведнъж забрави че има кръв която трябва да движи,земята спря да се върти.С глас мощен като бесен ураган,с тон като изригнал вулкан непризнаващт нищо
друго освен себеси изрече няколко слова,трогателни като молба на малко дете към маика си за къшей хляб,
власни като командира заповядал току що да бъде взривен цял град,нежни като детската целувка,изпълнени с
надеждата проклета за утрешния ден.
-Ела човеко,ела и виж твоето царство,твоите земи и твоята радост.Виж мъката в душите на хората,погледни
от близо какво е милосърдието човешко.
И разходката започна из векове и епохи,градове и села,реки и морета и видях образите страшни на завоеватели
опасни,реки от кръф навред течащи,видях чувствата отдавна забравени,видях труда,честа,майче мернах и любовта.Видях самолетите бестрашни да цепят въздоха,ракетите опасни да разбиват нечии мечти,кораби малки и големи пореики морски ширени,срам и болка,надежди и утехи,радости и скърби.
С сърце натежало от картините прекрасни и толкова ужасни,продължавам крачка след крачка след вълк
с човешки глас,с мисли като философ,до колиба малка тясна мрачна сред дървета толкова вековни спрях се
до пропаста огромна в земните недра и разбрах тогава че вълка това бе моята душа,натежала от грехове човешки
но все още пазеща надежда за утрешния ден