Тишина?

[ProstoAz]

     Тишина...тишина!И аз не знам защо в култ издигам я така! Сигурно ми липсва много?!
     Сутрин ставам-странно,но отново уморена!И веднага започвам да чувам всичко,дето толкова много ми дразни ушите.На първо място-новините!След това започва телефона...А в дъното на стаята - часовник със стрелките отброява,ала  толкова ожесточено,че чак като че ли ми ръкомаха!После следват хиляди отделни звуци...и така докато не ми писне и не реша да се махна...
    А навън?Започват хиляди слова,които смело бих определила като безсмислени!Естествено е да бъде така,та нали ако си говорехме само тогава,когато имаше какво да си кажем,в света щеше да настъпи пълна тишина...Ето!Нали за това говорех! За тишината...Боже,колко уморена се чувствам понякога!Лягам уморена,ставам още по-уморена!Дали не е заради болката,която от толкова време грижливо е притаена...не,не в сърцето,а в цялото ми тяло!
    Това,обаче е само понякога...в другите моменти мобилизирам волята си за да успея да издържа на цялата тази шумотевица,на изродените звуци,на лицемерните думи...Трябва с тях да се науча да живея...но,ако се науча-това ще е един много уморен живот! Какво пък срамно има в това да си призная,че понякога имам нужда само от малко...тишина!Ей така-да остана сама!Раните да си оближа,за себе си да се погрижа!
Тайно да поплача...из стаята си нервно да покрача!Е,какво пък толкова искам?Тишината да не би да е греховна,ако в нея сам самичка съм се притаила....?