Събуди ме!

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Събуди ме! Искам сънищата си да спра,
животът като сън през мен да мине!
Не искам тихо да заспя...

Отвори очите ми! Накарай ме да гледам,
да видя истината и лъчите й,
не искам сенките й бледи!

Извикай ме! С последна сила дишам,
очи отварям - няма да заспя! Отлитаме!
Животът ни остава във съня излишен...

Да сложим край!
Последен изстрел.
Точка.
Тишина...

[andromeda]

Много харесвам стиховете ти!Този също е хубав, но някакси ме побиват тръпки като го чета.Доста е...мрачен и трагичен.Наистина ме кара да се замисля за смисъла вложен в него. [confused]

[Arinna]

Побиват ме трпки! Много е красиво, дори става за сюжет на роман! Мога да черпя безкрайно вдъхновение от него!

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 ^{Благодаря ви отново!}

andromeda, по принцип съм си такъв човек - личи, нали?... Доста често мисля по един определен кръг от въпроси, свързан със смислите на различни неща от живота и на живота като цяло и доста често отнасям иронични коментари относно "филосовстването ми", когато заговоря... Защо, когато пропиша стихове, ефектът е обратен? [confused]

Arinna, аз ще черпя вдъхновение от живота, а ти от мен, така ли стана? [lol] Искаш ли да идем да живеем другаде? Мисля, че тази среда и на двете вече не ни понася... Е, кой град избираш? [think]

[Gentiana]

Да сложим край!
Последен изстрел.
Точка.
Тишина...

Е, и ти ли ще се стреляш?!
Стига, де, много станахме самоубийците  [smile2]
Кой ще изнася труповете [lol] [lol] [lol]?
Иначе стихът ти ми хареса. Поздрав!!!

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 [sad2] Това стихотворение съм го писала по-миналата зима (преди около 2 години)  в един много труден за мен момент... Беше миг, в който исках да изчезна, да си мисля, че всичко е сън, но не беше...  [cry]

Сега не ми се иска да сложа "Точка." - в период съм на "затишие пред буря"... [smile2] Мисля да поживея още малко тъй, пък после ще го измисля... Искам само да избягам някъде,... от времето - не искам повече да раста за моемнта. Стига ми толкова! [smile2]

[Gentiana]

Ами не расти [намиг]
Остани си на толкова и такава, каквато ти се иска.
Постижимо е!
И няма нужда да бягаш, времето не ни е враг-то само минава през нас, транзит...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Времето минава и отнася мига... Няма да ме промени, ако аз го "спра", ако се постарая да се запазя такава, каквато съм отвътре в момента, но мигът си отива, независимо дали го искам, дали се опитвам да го спра... Той е мимолетен!... Не мога да го задържа.  [sad2]
^{Животът е авантюра, не мислиш ли?...}

[Gentiana]

В живота има много мигове. И всеки един си струва, бил той хубав или лош.
Аз отдавна живея в мир с времето,то не ме наранява. Ще се научиш и ти.
Просто му се отдай, не се съпротивлявай, няма смисъл.
А и нали животът е авантюра?!...
Да бъдем авантюристи, тогава  [намиг]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

[cool idea] Когато животът ти поднася лимони, направи си лимонада!
Ще се опитам да последвам съвета ти!  ;D

[andromeda]

Няма начин, всички се в копката на времено, но Gentiana е права...Много по-лесно е да се носиш по течението отколкото да плуваш срещу него.

Как никой не разбира,
че детето в мен крещи,
че се бори и напира,
света да победи...

Не можеш да се бориш с времето, но можеш да се бориш за живота...Победиш ли страховете си, значи си спечелила битката за себе си.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Не можеш да се бориш с времето, но можеш да се бориш за живота...Победиш ли страховете си, значи си спечелила битката за себе си.

Тази мисъл ще си я запиша, ще си я принтирам и ще я залепя на вратата си, за да не я забравям, когато излизам от стаята си...

[andromeda]

 :kissoflove:

[tonnny_bg]

Мдааа,накарахте ме да се замисля отново по тема,която бех минала вече. [think] [think].Времето....то ни помага да станем по-добри,и по -силни.Нямаме право да не го послушаме,защото е по-силно от нас [намиг].Приемаме го и порастваме,но така че да се харесваме :pp :pp

[Arinna]

^{Благодаря ви отново!}

andromeda, по принцип съм си такъв човек - личи, нали?... Доста често мисля по един определен кръг от въпроси, свързан със смислите на различни неща от живота и на живота като цяло и доста често отнасям иронични коментари относно "филосовстването ми", когато заговоря... Защо, когато пропиша стихове, ефектът е обратен? [confused]

Arinna, аз ще черпя вдъхновение от живота, а ти от мен, така ли стана? [lol] Искаш ли да идем да живеем другаде? Мисля, че тази среда и на двете вече не ни понася... Е, кой град избираш? [think]

Нямам претенции, знаеш! [намиг] Е, може би, Благоевград!