Ти си всичко това...

[Gentiana]

 

Мила,за стотен път открих себе си в стиха ти.Колко пъти съм се питала къде почва любовта и къде отива с времето?Колко сълзи ни коства и колко щастие ни носи?Онази любов ,която не е за ден ,за два ,а за цял живот.Онази обречената,съдената,тази ,която е орисана да си я носим въпреки горчивината и сладостта понякога?Ти си открила отговора.

Май в кръвта ни, Тони, във всяка клетка ... ако е истинска  :)
Нищо , че понякога ти се иска да пометеш с него пода  [lol](не че и на тях не им се иска същото , де  [lol] [lol] [lol] ) , ама и без това не може . Иначе просто няма да е реално.
Дали си отива с годините или просто свикваме с нея и не я забелязваме и започваме да я пренебрегваме, не знам.
Аз мисля, че я има. И че трябва да си я пазим.
Защо не завинаги.  :)

[Gentiana]

Аха! Такава искам да те чета, Гео!
Поздрав. :)

Благодаря, Дидо  :)
Надявам се понякога да имам и други светли мисли  :)
[dugaaaa]