Казармени тревоги през Септември...

Started by ranenia skorpion, October 05, 2006, 20:09:55 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

ranenia skorpion


     Военни след получена похвала,
     мене чакат пред  портала...
     да  ми връчат те кубинки... камуфлаж...
     и  помогнат с личния багаж...



     А ти мила,  която ме изпрати....
     не  плачи,  че в компания на  гранати,
     мен  оставяш днес на служба,
    ...една  любов, и силна  дружба !!!



      Войник съм !!!
     Но днес от първа  битка  победен,
     че,  военни  отделят  те от мен,
     но такава  мъжката е  карма,
     плач и сълзи  пред казарма...
     Ще ми идваш знам на свиждане,
     но кажеш  ли пред  мен  довиждане,
     ще  проклинам  своя взводен,
     че съм тук, не съм  свободен...




    Войник съм !
    А до вчера бях, един хлапак,
    който с теб лудееше  до мрак...
    А, днес -  казарма ! Органиизъм се калява !
    И  хлапето мъж - устойчив става !




    Войник съм !
    Пред старшини, полковници, майори,
    сърце -  раздвоението, ще бори,
    че  гори  в  любов пред  роден флаг,
    че  копнее за  поглед  нежен, драг...
    След  стрелби  опасни, и военни  занятия,
    ще  мисля аз  за  твойте обятия,
    в  който ще потъна в  миг на уволнение,
    след  година  на команди.. гонки, напрежение...




    Войник съм !
    Във  времена на  студ и киша,
    натъжен, писма  към теб ще пиша,
    че  любов  в  сърцето избуяла,
    затворена не  трае, от раздяла...





     Войник съм !
     Куршуми  прикрепени в  препаска,
     ще заместват  твойта  нежна  ласка,
     а  черна  смъртоносна  пушка
     отсега - нататък  мен ще гушка...
     Угрижен  ще  давам аз  наряди
     питайки се с кой  си,по обяди...
     Ще  отдавам чест  пред  старшина
     там  под  българските  знамена,
     но дълбоко някъде  в гърдите,
     спомен  ще гори  за  нас и  за  мечтите...






Половината от тези  стихове ги бях пускал навремето с КUKLI4КАТА... След  случилото се, реших да заменя с нови мои , нейните и надявам се да съм по успял....
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

Ангелче

...И се късам - малка светлинна проекция,
която разделяш, продаваш, изпиваш с очи!...
Дай ми отрова, морфинова бърза инжекция...
Прегръдка до смърт, но без да боли!

Eyes^On^You_F

 [bravisimo] [a taka] това ми напомня за приятеля ми и той също е в казармаата [reeeev]

balrog

Навремето пеехме една песничка, която почваше така:

Автоматът е за мен,
пръв приятел всеки ден....

Някой знае ли продължението?

^STREET_BOY^

Браво браво...много хубаво стихче [bravisimo]

ranenia skorpion

Quote from: Ангелче on October 05, 2006, 20:58:56 PM
[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]


Благодаря ти Ангелче...
[ihuuu] [ihuuu] [ihuuu]





Quote from: Eyes^On^You_F on October 05, 2006, 22:11:09 PM
[bravisimo] [a taka] това ми напомня за приятеля ми и той също е в казармаата [reeeev]


Eyes^On^You_F  -   споко...няма да остане вечно зад казармените стени... Твоя ще излезе, казармата не яде хора....   [namigG]
Благодаря ти за усмихнатите човечета !




Quote from: balrog on October 06, 2006, 00:15:10 AM
Навремето пеехме една песничка, която почваше така:

Автоматът е за мен,
пръв приятел всеки ден....

Някой знае ли продължението?


Не , balrog ... не зная продължението на подобна песен,ама има време....Там на където съм се засилил, със сигурност ще науча ако не същата то  мнооооого подобни... [cais007] [namigG] [namigG] 




Quote from: ^STREET_BOY^ on October 06, 2006, 01:01:48 AM
Браво браво...много хубаво стихче [bravisimo]




Мерси и на теб  STREET....  [usmivkaa] [usmivkaa]
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "