страх

[ilusia]

Страх ли бе... онова което тебе ми отне ?
Или някой ангел от тъмното небе
реши , че двама с теб неможеме да сме щастливи ,
за туй раздели сърцата ни - млади, буйни , диви ?

И сега , след толкова векове ,
сили намерихме - света ни прокле ,
ала нищо няма значение вече ,
щом страхът е далече...

Ах този страх - верен-неверник ,
приятел мил и драк...
Ах , неподозиран спящ враг...

Мене пак прокле
тайно под завивките се вмъкна
всичко  измъква крадливото псе...

Едно аз няма да му дам...
едно единствено...
Споменът за онзи ден ,
в който сякаш от небето надарен ,
ти дойде и прегърна ме с топли ръце...

Каза ми тихо " не бой се дете ..."
и сякаш наново заби моето чисто сърце...