Днеска , вечера и преди...

[ilusia]

Ти помниш ли... птиците над приказна лагуна ?
Как всичко бе тъй невероятно... необятно
и гледахме го с интерес...сякаш бяхме се родили днес ?

Помниш ти , аз зная... тази тъга не е само в моята душа...
Колко ли наивни бяхме..... колко ли невинни ,
пакости миловидни вършехме наред...
И нямаше ни борй ни чет...всичко що дарявахме ...

А днеска... всяка ласка наша е под брой...
а днеска... всяка сълза е сякаш ужасяващ зной...

И искаме пак да е така...
На слънцето да бъдеме деца... !

И искаме като преди.. да бъдем в рани
цели изподрани....

От тях не ни болеше нали...
вярвахме , че ще ни мине с идните дни...

Пораснахме ли ?
Питам се сама... а отговора тъй неща...

ЩОм погледна малкото дете , в твойте обятия
сякаш грейва в мене пак предишна сила
и позабравен разкош...светът не е някакъв си пукнат грош !

Други сме вече... по пътят вървим
други сме някак си.. не можем да спорим...

Но по-зли ?
Не мисля... даже по-добри...
сила мъдрост грее в нашите очи..
И това... нищо не може да го потуши..

Защото днеска , вчера и преди
още грее мощтно в нашите души...
днеска , вечра и преди...
свети.... и показва пътят ни сега
за утре... пътят ни към вечността .

[levskarkata01]

красиво е   :)

[Zatoichi]

Стилът е различен,а стихотворението е дълбокомислено и в известна степен философско.Финала е най-въздействащ според мен.Харесва ми!  [cvetee] [plqs plqs]

[ilusia]

Много благодаря и на двама ви !
Zatoichi
Трогна ме :)