Десетте Правила на Живота*/ the real deal/

[НеВидИмА_СълЗа]

1. Всички носим на раменете си..
своите лични бунтове /срещу самите себе си/
и говорим на неразбрани езици,в които думите са без значение
защото никой никого не слуша
Did you say something?...


2. Всички сме предатели /малко или много/
защото винаги си вярваме, а формата е просто за привидност..
Абсолютната невъзможност да се изпълняват обещания, които просто не можеш да не дадеш
захранва илюзиите като perpetuum mobile-
гаранция че не изпускаме черпакa за кладенеца на нещастието


3. Можем да маршируваме само напред
дори ако това означава въртене в кръг
и ако правилната крачка е една, но е назад,
не бихме я изминали за нищо на света
И да - ще изгорим на собствените си клади, запалени от нашите свещи
подхранени от личните ни молитви за едно бъдеще, с което не можем да се справим


4. Така е - във всичко има прекалено много смисъл
създаден от самите нас, но липсващ в същността на нещата
/pardon/
ние сме хората, които забраниха евтаназията, но разрешиха убийствата


5. Бомбите със закъснител закъсняват
защото точният момент, във който пръстите са побелели от очакване
е миг преди да разбереш, колко е безмислено,
а след това да се свлечеш от себе си на тласъци
в пулсациите на поредното защо..
е точно толкова естествено, колкото и изтреблението на Тутси


6. Събуждаме се всяка сутрин с лицемерие изпипано до степен на перфектност
така де, човекът в огледалото не е извършил престъпления /срещу човечеството/
и малките ни светове се състоят извън всичко, което е прекалено сложно за обясняване


7. Гневът е най-добрата форма за изразяване
/и прикриване/
на всякакъв род чувства, а понятието "отговорност"
е създадено единствено и само за да го оправдава
в моментите, в които прекрачи границите
на самоунищожителността
/welcome to the real world/


8. Черната дупка на отговора разяжда чудесно изгладените ни мозъци
несвикнали с понятието безкрайност, а всъщност всички знаем, че безумието на Каин се предава генетично
и понеже се раждаме слепи ще се удавим в истината
/затънали в нея до очи/
но никога няма да спрем да се избиваме,..за да не си признаем...


9. че просто сме побъркващо еднакви



*в процес на дописване/ u wanna help?/