старите нас

[ilusia]

Сбогом ти казах на оня връх...
Собогом изрекох и раздрах ангелска плът...
Сбогом с тихи слова промълвих
Сбогом....върви си....
За сетен път пожелах !
НО заврщаш се ти...
неканен някак далечен и плах
тихо присядаш до мен и гледаш
в очите ми сякаш потъваш...
Тогава сили в себе си аз сетни намерих
душата си на кол побих..
и тръгнах без път и посока...
дори без надежда за живот.
Очите си с тръни избодох ,
ръцете с кръв напойх...
и тръгнах сиротна , самотна
и тръгнах за последен път.
А днес пак се завръщаш на ония връх..
други сме вече... други ...
И в другите нас...
в другите ние...
във всичко предишно поглеждаме пак
и търсим оная прашинка любов
на старите... нас
в тебе гори... нали ,
о , скитнико благ ?
В тебе пламти... спомен за минали дни
и за онези....другите сълзи...
Ще те помилвам за последен път..
ще те целуна за последен път...
и за последен път в теб ще въплатя
нещо от мен... от старата мен...
за да има нещо за нас... за старите нас