Стих4ета от минали дни

[tonnny_bg]

DEVIL_IN_HEAVEN: Нека да разширим темата, защото идеята е много добра. Предполагам, че всеки е имал лексикон и/или споменник някога и в тях се намират доста романтични стихотворения. Ако има желание да ги сподели с нас, нека го направи тук!

Случайно си намерих тефтера със стихове,които съм събирала навремето.
Дано ви харесат.Не са мои,но са прекрасни

Обичам да те гледам отстрани
когато ти със другите говориш
и цял на другите принадлежиш
и цял си в техните съдби разтворен.

Аз гледам с тайна нежност отдалеч
лицето ти ту светло,ту сърдито
с очи сурови и очи добри
но винаги открито.

Сега не си при мен.
Сега си там.
И може би дори си ме забравил.
Но аз те давам,давам на света-
това е твое мъжко право.
Забравяй ме,за другите мисли,
опитавай се земята да нарамиш,
лети.
Обичам те такъв.
И оня миг ми стига само,
когато през лица и гласове
очите ти внезапно ме намират
ослепявам
и сама слепя
и земното въртене спира.

Станка Пенчева


Гълъби

На пощенският гълъб женската
днес неочаквано умря.
Аз я поставих вкочанена
върху студената земя.
  А мъжкия се вдигна с ятото,
  над облаците полетя
  и силно свиреха крилата му,
  окъпани от утринта.
След туй се сви в една пролука,
обзет от своята тъга,
за мъртвата с копнеж загука
и цяла седмица гука.
  Аз го разбирам.Туй е онзи
  инстинкт всевластен за живот,
  инстинкт за ласки и възторзи,
  за щастие,за мир,за плод.
И с нас се случва туй-и ние
оставаме така сами.
Само не можем да летиме
и много дълго ни боли.

Александър Геров

 

[tonnny_bg]

А ето и още едно :

                 Телепатия

Няма нищо по-трагично
по-достойно зарад смях
да си млад и да обичаш
и от срам да те е страх.

Гледам го безумно влюбен
мисля си :голям глупак!
Ала той умеел чудно
да използва своя такт.

Все за нея мислел,плачел,
страдал,любел през нощта
и по телепатичен начин
тя узнала любовта.

И веднъж смутен и сепнат
решил да се обясни
със усмивка тя прошепнала:
-Знам.Ела ме целуни!

Александър Геров

Двама млади навън се целуват
пред очите на целия свят;
те нехаят ,не виждат,не чуват,
че светът им се смее отзад.
Той се смей,а аз мисля- завижда,
той мълви,а аз мисля -кърви.
Този свят с милионите грижи
и едната целувка,уви.
Този свят ,хукнал с тежки обувки
и сколи през паважа студен
да догони едната целувка
от която е всъщност роден.

 

[Gentiana]

Жестоко за двама

Бутилка стар коняк,

За по-изискано.

Пет приказки

за мода и за друго.

Един изтъркан виц.

Полуусмивка.

Открадната целувка,

първа. . .

Дежурното "Недей" на женски глас,

с което всъщност те повикват.

Две бели фигури

от страст.

Интимното око

на синя лампа.

И сладка топлина

на полумрак,

на голото легло,

на тиха музика.

А после -

неизменната цигара.

Дими цигарата за двама,

като жестока рана тлее.

Почуква вече празната касета.

Вие.

И всичко свършва.

Обичам те - ми казваш ти

със своя неуверен глас.

И молиш ме, настойчиво, страхливо,

да ти повторя същото и аз?

Обичам те -

но как да ти го кажа

в тази тишина.

Лъжа, защо ти е лъжата?

Целувам те,

но тебе ли целувам?

Лежа до теб, коса в коса,

прегръщам те и те забравям.

И не че има

някоя конкретно друга,

и не че ти

си хлътнала по мене,

а просто бе

поредната игра,

с която търсехме

любимия,

любимата,

и се отдалечавахме

завинаги от тях.

Иля Велчев
 

[tonnny_bg]

А ето и още едно красиво.

               Писмо

Обичаш ли ме....не чувам...
По-високо....нищо не чувам
        (от един телефонен разговор)

И аз не чувах добре,
моя нежна и малка.

Разнебитената слушалка
бе побрала море
от сърдити вълни
и загрижени ветрове,
търсеше на всички страни
своите брегове.

Вместо теб---
някакъв мъж
ми съобщи деловито
колко предвиждали ръж
и колко жито.

Аз го помолих да спре,
той замря,
    недочул,и
тихо свърши:добре,
ще говорим през юли....
В този миг се намеси Бургас,
питаше за цимента,
викна ,че заради нас
ще пропуснат момента.

Пловдив поиска автокари,
Търново -железата
някакви градинари
ми се скараха
за цветята...

В невъзможност друго да сторя
трябваше и аз пред света
откровено да заговоря
за любовта.
  И аз викнах
              с пълна сила
              с цялата си страст южна-
мила,
        чуваш ли,
                      моя мила,
твоята любов ми е нужна!

Моят вик укроти морето
и го трогна навярно
---Има право момчето--
рече Русе на Варна.

Стихнаха и в къса,
но съчувствена тишина
твоят глас
километри разкъса
и в ушите ми прозвъня.
И усетих как любовта безкрайна,
пленила хиляди жици и жички,
се превръща от наша мъничка тайна
в голяма радост за всички.


Владимир Башев    

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Маргарита

Тя беше първото момиче!

Тя беше първата мечта!

Тя беше първото "Обичам!".

И първата въздишка - тя!

Една разкошна Маргарита,

Родена с името на цвят,

създадена, за да накити

и без туй този китен свят.

Как я обичах, как предричах

чрез евтиния номер стар:

"обича ме" - "не ме обича" -

изкъсвах толкова листа,

съсипвах толкоз маргаритки -

цветя невинни и добри!

А тя под русите си плитки

не ме поглеждаше дори.

"Да" - "Не", "Да" - "Не" - аз късах, смятах

откъснатите листица.

И побеляваха земята,

косите, нашите сърца...

 

... Случайно скоро пак видях я:

ах, боже мой, какъв поврат!

Как бе възможно да увяхне

жената с името на цвят.

Напразно с поглед тъжен търсех

цветчето, плитчиците в кръг.

Листата някой бе откъснал.

Останал беше само стрък.

 

Дамян Дамянов, 05.1971 г.

[tonnny_bg]

Ето моето предложение днес.

                               НИЕ ШЕСТНАЙСЕТГОДИШНИТЕ.

Стъпки уверени,ръце в джобовете
нехайно подстригани къси коси
не се и опитвайте в нас да се ровите
ние сме истински силни и зли.
Ние танцуваме танци изгарящи,
слушаме диско,играеме брейк,
но не понасяме само измамите
и не прощаваме черни лъжи.
Скептично ни гледате и отминавате,
стаили в душите си радостен гняв.
Шестнайсетгодишни сме -това не забравяйте!
В сърцата ни няма ни подлост,ни страх.
Шестнайсет години са много,нали?

 

[Gentiana]

Горчиво...

Наемни слепи музиканти

на твойта сватба ще засвирят с плач!

Невидими и черни погребални ленти

около русите,

разпуснати за тържество коси

ще се люлеят.

Невясто, сърцето ти от пясъчник ли е? -

ще питат медните тръби.

Изпий, невясто, тази чаша с вино,

горчиво като твоята измяна.

Не се мръщи!

Ще развалиш

приготвените за усмивки устни.

А тук препълнена е тази зала

от важните и знамените гости.

Не се страхувай,

ще измамиш пияното им любопитство.

След малко тук ще мине

продавач,

но вместо лотарийните билети

купи им, куме,

за нея и за всички гости

по порция блестящо настроение.

Той евтино ще ти го продаде,

защото аз ще бъда този продавач.

Купувай,

купувай, куме, и не се скъпи,

ще ти прибавя даром

две порции блестящо настроение.

Тъй нужно то е в тази зала.

Като обесени висят

разкошни хризантеми

над потъмнелия кристал.

Отровно-бледи

огъват се в ръцете изгладнели

венецианските ножове от сребро.

И в смъртнобяло светят

колосаните покривки

и тлеят тънки свещите над тях.

Свирете, слепи музиканти!

Свирете!

Богата сватба има тук!

И днес, запалена на клада,

като последен еретик

изгаря първата любов.

Невясто, чуваш ли - "Горчиво" - викат

знатните ти гости

фалшиво викат с гръмки гласове.

Невясто, и на мене е горчиво!

Но ти, преди да те отрови

с мъртвите си устни нелюбимия жених,

преди лицето ти да оскверни

го спри

и разтвори поне един прозорец

прикрит под тежко прашно кадифе

и погледни

навън, назад,

в онези ярки дни,

когато аз те бях завел

в най-древния любовен град

и тук един след друг

захвърляйки в нозете ти

въздишащите богове -

и ни един от тях не бе ми равен -

ти бях дарил сърцето си завинаги.

Тогава ти

поведе ме в онези дъждовити,

безумно кратки нощи,

в които бяхме с тебе

една прегръдка знойна -

и тъй ни парна тя,

че жегата на пясъците южни

едва й стигаше

в страстта, забравата и нежността.

И после в безтегловния покой

превръщаше се ти на арфа.

И песента на ревността измисли ти.

От три неща ме молеше да се боя.

От слънцето,

че можело от мен по-ярко да целува,

от вятъра,

че бил от мен с по-неспокоен дух,

от старостта,

че можела с ръцете си крадливи

да ти отнеме магическата твоя хубост.

И млъкнеше ли арфата,

стоях в нозете ти

и ти се спускаше до мене,

и твоите очи с горещи сълзи

с гореща клетва мойте милваха.

Загубя ли те - шепнеше ми ти -

на пръст ще се превърна.

И твоя пръст ще бъда,

кога се умориш,

при мене с вечен сън да те приспя.

Но как, невясто, тази клетва да я чуеш?

Стои като в решетка тъмния прозорец.

И с милиардите човешки гласове

да ти извикам

прозорецът дали ще се разтвори?

А днес така съм изморен,

светът на мен се е облегнал

с цялата си тежест.

И все по-често подозирам,

че сам се шпионирам,

дали не се превръщам в луд?

"Горчиво" - викат - чуваш ли? Горчиво!

Целуват те,

а аз съм още жив,

целуват те,

а аз разбирам

обичам те,

обичам те,

обичам те,

та ти дори в измяната

си без преструвка.

Сега за тебе съм покойник.

Обсипвай го с вдовичи ласки.

Раздавай му миниатюрните си чувства.

Притисната до него в мощната кола

летете по студени пътища

към вашта катастрофа.

Горчиво!

Невясто, и на мене е горчиво.

След малко и на теб ще загорчи.

Останали сами

в разкошната му спалня

и стискайки нетърпеливите му

малокръвни пръсти,

ще ти горчи - и . . .

така ще ти горчи за цял живот.

Ще мине блясъка и суетата.

Ще дойде чиста скръбна утрин.

И ти ще ме потърсиш.

И ще презираш своите амбиции.

И аз ще трябва да те приютя,

защото ти ще бъдеш инвалид,

защото ти ще бъдеш

най-самотното момиче.

Защото ти ще бъдеш без душа.

Ще ти отворя тъжната врата

на моето сърце,

но там не ще намериш вече мен,

но там ще бъде пусто -

като планета без един човек.

 

Свирете, свирете, слепи музиканти,

свирете по фалшиви сватби.

И там

тръбите ви ще раждат плач!

ИЛЯ ВЕЛЧЕВ

[Snowflake]

   Здравейте, всички!  Аз отдавна знам за този форум и за site-a, но не ми остава време да прочета всичко, така че, ако бъркам категорията за стихотворението, моля да ме поправите - все още се ориентирвам 
Като прочетох вашите избрани неща от тефтерите, намерих нещо, което може да сте чували, но на мен лично много ми харесва и дано се хареса и на вас...   [намиг]
   Ето и избраното от мен..



Ти не ме обичаш, не ме жалиш,
може би съм малко некрасив ?
И от страст примряла, ти ме галиш,
свела погледа си мълчалив.

Аз към теб не съм ни груб, ни нежен,
скъпа моя, с чувствено сърце.
Разкажи ми за мъжете предни.
Колко устни помниш ? И ръце ?

Знам, това са сенки, отлетели,
без да те възпламенят поне.
Много колене са те люлели,
а сега - и мойте колене.

Нека някой друг да търсят вечно
тез очи, замрежени от страст,
а потънал в скъпата далечност,
всъщност малко те обичам аз...

Тая връзка, лека и нетрайна,
не зови съдба за теб и мен.
Както срещата ни бе случайна,
тъй ще си отида някой ден.

И по своя път нелек и мрачен
ще поемеш пак, но помни -
нецелуваните не закачай,
необичалите не мами.

И когато в уличката нощна
за любов друг някой ти шепти,
може там и аз да се разхождам
и тогава ще ме видиш ти.

Скрила се по неговото рамо,
с лек поклон във тоя късен час
"Добър вечер !" - ще ми кажеш само
"Добър вечер, мис!"- ще кажа аз.

И не ще ме нищо в теб привлича,
и не ще се натъжа дори.
Който е обичал - не обича,
който е угаснал - не гори.

               Сергей Есенин

Ако ви хареса..имам още от тефтера 

[Snowflake]

Театър
     На А.К.

И артистът все се покланя,

все се покланя...

По скулите му се стича пот,

нозете му още треперят -

като хълбоци на кон

подир жестоко препускане.

В главата му още кънтят

чуждите думи,

чуждите мисли

и тъй бавно изплува -

сякъш от дъно -

към своята мисъл,

към себе си.

Артистът все се покланя,

все се покланя...

А преди миг

бе държал тези хора в шепа,

бе ги забивал в земята,

бе ги издигал го звездния вятър,

бе ги правил велики и жалки...

И е непонятно защо

сега той

на тях се покланя,

а не пада залата на колене....

                     Станка Пенчева

...и май вече заминавам за друга категория    [намиг]   

[phibi]

Има едно стихотворение на Дамян Дамянов, което страшно много ми харесва. Навярно много от вас са го чели, но си заслужава да го направят още веднъж [намиг]




      Аз бях дете, а ти -  жена узряла.
      Жена, що няма втора като нея.
      Сънувах нощем русото ти тяло,
      а денем от съня си червенеех.
      И пееха във мойта нощ камбани -
      онез, що ти във свойта пазва криеш.
      А денем, пред очите ми люляни
      оставаха в ушите ми да бият.
      Такава точно, както във синя си,
      доскоро аз и в себе си те носих.
      Сред хората къде ли не те търсих:
      мечтана, белонога, русокоса...
      Съвсем до скоро, да, съвсем до скоро...
      Дордето най-случайно днес в пазара
      видях една... Позната ми се стори...
      Да, тъй позната, ала вече стара.
      Съсухрена. Вместо очи - две рани.
      Една - за мене, другата - за нея.
      И гръмнаха внезапно в мен камбани,
      които вече нещо друго пеят.
      Остана песента им оттогава -
      ужасна като истина зловеща:
      единствена мечта не остарява,
      мечта, която втори път не срещаш...

[tonnny_bg]

"Не ме допускай толкоз близо ти
                    до себе си, щом искаш да съм влюбен.
                    Ех, вярно е, далечното гнети,
                    но затова пък близкото погубва!
                    Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж -
                    далечното е всъщност ореолът.
                    Една мечта се срива отведнъж
                    разбулиш ли я, видиш ли я гола.
                    Дори една "Мадона" от Рембранд
                    погледната от близичко е грозна.
                    И целият й гений и талант
                    е в нейната далечна грациозност.
                    Дори земята, таз околовръст,
                    която отдалеч е рай вълшебен,
                    отблизо ти се вижда буца пръст -
                    пръст, в която ний ще легнем с тебе..."
 
И това е от Дамян Дамянов.Прекрасна е поезията му
 

 

[KUKLI4KATA]

след като прочетох на един дъх всичките публувани от вас стихотворения,реших и аз да споделя неща,които са ме впечатлили и съм си записвала в една поувехнала вече тетрадчица

                                               

  ПРОИЗШЕСТВИЕ

                             

Родени от двете страни на Балкана
случайно събра ги живота с Свищов.
Тя беше девойка на име Щиляна,
а той бе младежът Димитър Петров.

Тя беше красива и приказна фея
и всички младежи живущи в Свищов
се влюбили бяха до лудост във нея,
та влюбил се беше и Митко Петров.

Но буйничък момък бе той по рождение,
затуй му отказа тя свойта любов -
наскоро забрави това приключение
в живота си скучен Димитър Петров.

Но минаха дни и гладът го залюби
и то с неотлъчна и трайна любов.
Година-две, после няколко други,
и хвърли се в Дунава Митко Петров.

А пресата писа на следната дата:
"Удавил се вчера младеж при Свищов
и сам, според писаното в писмата
причината е Нещастна ЛЮБОВ".

за съжаление не съм си записала автора....

[KUKLI4KATA]

ето едно на Дамян Дамянов..което не е отлкова известно,но ми харесва много...

* * *

Ти пак ме гледаш с ласкави очи
и питаш пак: "Боли ли те за нея?"
Тешиш ме за разтуха: "Не плачи!
Ще я забравиш!..Аз ще ти попея!"
И аз се стапям в нежния ти глас,
и аз забравям минали обиди.
Но милвам теб, а мисля за оназ,
която преди тебе си отиде.
Тя никога не милваше така,
тя като теб не можеше да пее,
но аз жадувам нейната ръка
и гледам теб, а виждам само нея!
Ах, твоята усмивка тъй добра
пред мен света отваря като книга,
но обичта ти - обич на сестра,
повярвай - за сърцето ми не стига!!!

[KUKLI4KATA]

Не те измести никой

Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.

Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е чашата подал...

Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон..

И видимо в дома тук няма нищо,
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоят лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл,твоят пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ТИ!!!

п.с. авторът също не ми е известен на това стихотворение

[KUKLI4KATA]

много се радвам,че и на други хора са се харесали тези стихотворения... :)ето още едно от Дамян Дамянов:
         

ЗАКЪСНЯЛО ОБЯСНЕНИЕ

Обичах я. Но с мисъл даже
не й го казах. Не разбра.
И тъй, дорде берях куражец,
жената взе, че остаря.

Увяхна, сбръчка се. Но още
гори в далечната мечта,
макар че вече нищо общо
с мечтата моя няма тя.

"Обичам те!" - бих я излъгал.
"Обичал съм те!" - не върви.
И знам, ще се разминем мълком.
А споменът ще си кърви.

...За нея сещам се, а стене
в душата моя си тъга:
навярно някоя и в мене
била е влюбена така.

Навярно...Знам ли...Като в треска
мълвяла го е в този чужд
свят срамежлив. Но и до днеска
"обичам те" не съм го чул.

Та, казвам, ако има даже
една - единствена, ако
го казва - да си ми го каже.
Но днес! Че утре - на кого?