Върховете на мисълта

[D`Eva]

Отварям тази тема в която предлагам да се слагат примери за проявата на висшата форма на мисълта , такива които казано на жаргон "успявяват да те изкефят на максимум"




Ето един пример:


Един професор от известен научен институт задал на студентите си следния предизвикателен въпрос: "Бог ли е сътворил всичко съществуващо?"

Един от студентите веднага заявил: "Разбира се, че Бог."

"Значи, всичко е сътворено от Бога?", попитал отново професорът.

"Точно така, сър", отвърнал студентът.
Тогава професорът казал: "Щом всичко е сътворено от Бога, значи злото е сътворено също от Бога. Знаем, че злото съществува, ето защо, изхождайки от принципа, че нашите дела показват нашата природа, от това можем да заключим, че Бог е зло."

Студентът не отговорил нищо, защото не знаел какво да каже на изложената от професора хипотеза и на направеното заключение. Професорът се почувствал доволен от себе си и гордо заявил на студентите, че за пореден път успява да докаже, че християнската вяра е само един мит.

Тогава друг студент вдигнал ръка: "Мога ли да ви задам един въпрос, професоре?"

"Разбира се", отвърнал професорът.

Студентът се изправил и попитал: "Кажете ми, професоре, съществува ли студ?"

"Това пък що за въпрос е? Естествено, че съществува. Вие никога ли не сте усещали студ?"

Другите взели да хихикат подигравателно на студента. А той отвърнал: "Не, сър, в действителност студ не съществува. Според законите на физиката това, което наричаме студ, е на практика липса на топлина. Всички организми и обекти са достъпни за изследване само когато са носители или проводници на енергия. Абсолютната нула (- 460 F) е пълна липса на топлина и при такава температура всяка материя става инертна и неспособна да реагира. Студът не съществува. Той е само едно понятие, което сме въвели, за да описваме състоянията, при които липсва топлина.

Студентът продължил: "Съществува ли тъмнина, господин професоре?"

Професорът отвърнал: "Естествено, че съществува."

"Тук също грешите, сър ? казал студентът. ? Тъмнината не съществува. Тъмнината на практика е липса на светлина. Светлината е достъпна за изследване, но не и тъмнината. Като използваме призмата на Нютон, ние разграждаме бялата светлина на различни цветове и изследваме дължината на вълните на всеки отделен цвят. Тъмнината обаче не може да бъде измерена. Тя може да бъде разградена от най-прост лъч светлина. Как ще прецените колко е количеството тъмнина в дадено пространство? Като измерите количеството налична светлина в него. Нали така? Тъмнината е понятие, което използваме, за да описваме следствието от липсата на светлина.

Накрая младежът попитал: "Съществува ли злото, сър?"

Професорът отвърнал с колеблив тон: "Естествено, че съществува, и аз вече го казах. Виждаме злото всеки ден. Виждаме го в безчовечните отношения между хората. Виждаме го в безбройните престъпления и насилия навсякъде по света. Всички тези неща са прояви на злото.

А студентът отвърнал: "Злото не съществува, сър, или по-точно, злото не е реалност сама по себе си. Злото е просто отсъствие на Бога. Също както в примерите с тъмнината и студа, това е понятие, което човекът използва, за да описва отсъствието на Бога. Злото не е сътворено от Бога. Злото е резултат от това, че в сърцето на човека липсва Божията любов. Също като при студа, който е следствие от липсата на топлина, и като тъмнината, която е следствие от липсата на светлина."

Професорът мълчаливо се върнал на своето място.

Разказът е по действителен случай. Името на студента е Алберт Айнщайн

[ludnegar]

има ли в тоя форум нещо дето да не си го преписала отнякаде ?просто ми е любопитно.

[D`Eva]

има ли в тоя форум нещо дето да не си го преписала отнякаде ?просто ми е любопитно.

Това ли е твоят пример за "връх на мисълта" ? Много тъп връх ми се вижда :)Но щоом те кефи ...

[tonnny_bg]

Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.
- Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.
- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това...
Скъсал банкнотата на няколко парчета.
- Кой я иска сега?
Пак всички ръце се вдигнали.
- А ако направя така...
Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.
- А сега? Кой я иска?
Отново всички. Тогава той започнал:
- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.
Сега помислете добре и потърсете в паметта си:
- 5-те най-богати човека в света
- 5-те последни Мис Свят
- 10 лауреата на Нобелова награда
- 5-те последни носители на Оскар.
Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!
Сега си спомнете:
- трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване
- трима приятели, помогнали ви в труден момент
- някой, накарал ви да се чувствате специален
- 5 човека, съпътствали ви през живота
Как върви? Много по-добре, нали?
Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.
Помислете за момент. Животът е изключително кратък. Вие в кой списък сте? Не знаете?
Вие не сте сред известните, но сте сред онези, за които си спомням с топлина в сърцето и ви изпращам това съобщение.
Желая ви един прекрасен ден..."
:)

[D`Eva]

Страхотно tonnny_bg ,
нищо ,че не си го писала ти :) но на теб дължа това ,че го прочетох

Мисля ,че и на това мястото му е тук :
                                       НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА


Професорът застана на катедрата и изчака студентите да утихнат. Взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
Професорът извади една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. Отново попита студентите дали съдът е пълен и те пак отговориха утвърдително.
После професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно ?да?.
Тогава професорът взе две кутии с бира и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.
Професорът каза:
?Сега, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот – семейството ви, здравето ви, приятелите ви, мечтите ви и ценностите ви - все неща, които ще изпълват достатъчно живота ви дори и да загубите всичко друго.
Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща.
Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които определят щастието ви.
Играйте с децата си. Излезте с полвинката си на вечеря навън. Винаги ще намерите време да изчистите къщата и да подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само камъни и пясък.?
Една от студентките вдигна ръка и попита:
?А какъв беше смисълът на бирата??.
Професорът се усмихна:
?Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че без значение
колко пълен е животът ви винаги ще се намери място за две бири.

[Unforgotten`feeling`f]

Много хубава тема  :)

Просто да се замислиш
Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на своята съпруга и извади оттам едно опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше просто само пакетче, а едно пакетче с бельо в него. Той захвърли хартията и наблюдаваше с тъга коприната и дантелите. "Това аз й го купих, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. От тогава са изминали сигурно 8-9 години. Тя никога не го облече. Искаше да го запази за някакъв особен повод. И сега, аз мисля, че това е точният момент".Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, които щяха да бъдат взети от погребалната агенция. Неговата съпруга беше починала.

Когато той се обърна към мен, ми каза: "Никога нищо не прибирай за някакъв особен случай. Всеки ден, в който живееш е един особен повод".



Аз винаги си спомням тези думи.

Те промениха моя живот.



Днес аз чета повече от по-рано и чистя по малко.

Аз сядам на моята тераса и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината ми.

Аз прекарвам повече време с моето семейство и с моите приятели и по-малко работя.

Аз разбрах, че животът е една сбирка от опит, който трябва високо да се цени.

От сега нататък нищо повече не прибирам и не пазя. Употребявам всекидневно моите кристални чаши. Ако имам желание дори обличам новото си яке до супермаркета. Употребявам също така и любимите си парфюми, щом имам желание за това.

Фрази, като напр. "Един ден"..... или "На някой от следващите дни...." вече не съществуват за мен и съм ги изхвърлил от моя речник.

Ако си струва, искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.

Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако тя знаеше, че утре няма да я има вече: едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.

Аз мисля, че тя би звъннала по телефона на своето семейство и на някои близки приятели. Може би аз също бих позвънил на някои стари приятели за да се сдобря с тях и да се извиня за някои стари пререкания. Мисълта, че тя би поискала да отиде още веднъж да яде по китайски /нейната любима кухня/, ми харесва особено много.

Това са тези малки неизвършени неща, които много биха ме смутили, ако знаех, че моите дни са преброени.

Бих се изнервил също така, ако не бях се видял с определени приятели, с които бих искал да се свържа в "някой от следващите дни".

Бих се изнервил също така ако установях, че не съм написал онези писма, които исках да напиша "в някой от следващите дни".

Бих бил изнервен, че не съм казвал често на най-близките си колко много ги обичам.

Сега вече нищо няма да пропусна, да отложа за утре или да запазя, ако това би ми донесло радост и смях в моя живот.

Аз си казвам, че всеки ден е нещо особено всеки ден, всеки час, както и всяка минута са нещо особено.



Ако си обаче много зает, да се освободиш за няколко минути и си кажеш: "някой ден...." - това утре може да продължи дълго и ти никога да не го направиш...

[Devil`s Bride]

Аз се сещам как преди 3 или 4 години прочетох "Пилешка супа за душата" и не знам, ама още тогава почнах да се чудя за доста неща  :)
Та припомних си едно от нещата, които прочетох в тази книга и реших да го споделя  :)

Сачи

Скоро след като се роди братчето й, малката Сачи започна да моли родителите си да я оставят сама с бебето. Те се притесняваха, че както повечето четиригодишни деца, може би и тя изпитва ревност и иска да го нарани или удари, затова й отказваха. Но тя не проявяваше признаци на ревност. Отнасяше се мило с бебето, а молбите й да остане насаме с него станаха още по-настойчиви. Решиха да и позволят.
Тя влезе въодушевено в детската стая и притвори вратата, но остана един малък процеп, през който любопитните й родители можеха да надзърнат и да чуят какво става. Те видяха как малката Сачи се приближава безшумно към бебешкото креватче, навежда лице към малкото си братче и му казва тихо:
— Бебчо, кажи ми как изглежда Господ? Започвам да забравям.

Дан Милмън

[ilusia]

Отварям тази тема в която предлагам да се слагат примери за проявата на висшата форма на мисълта , такива които казано на жаргон "успявяват да те изкефят на максимум"




Ето един пример:


Един професор от известен научен институт задал на студентите си следния предизвикателен въпрос: "Бог ли е сътворил всичко съществуващо?"

Един от студентите веднага заявил: "Разбира се, че Бог."

"Значи, всичко е сътворено от Бога?", попитал отново професорът.

"Точно така, сър", отвърнал студентът.
Тогава професорът казал: "Щом всичко е сътворено от Бога, значи злото е сътворено също от Бога. Знаем, че злото съществува, ето защо, изхождайки от принципа, че нашите дела показват нашата природа, от това можем да заключим, че Бог е зло."

Студентът не отговорил нищо, защото не знаел какво да каже на изложената от професора хипотеза и на направеното заключение. Професорът се почувствал доволен от себе си и гордо заявил на студентите, че за пореден път успява да докаже, че християнската вяра е само един мит.

Тогава друг студент вдигнал ръка: "Мога ли да ви задам един въпрос, професоре?"

"Разбира се", отвърнал професорът.

Студентът се изправил и попитал: "Кажете ми, професоре, съществува ли студ?"

"Това пък що за въпрос е? Естествено, че съществува. Вие никога ли не сте усещали студ?"

Другите взели да хихикат подигравателно на студента. А той отвърнал: "Не, сър, в действителност студ не съществува. Според законите на физиката това, което наричаме студ, е на практика липса на топлина. Всички организми и обекти са достъпни за изследване само когато са носители или проводници на енергия. Абсолютната нула (- 460 F) е пълна липса на топлина и при такава температура всяка материя става инертна и неспособна да реагира. Студът не съществува. Той е само едно понятие, което сме въвели, за да описваме състоянията, при които липсва топлина.

Студентът продължил: "Съществува ли тъмнина, господин професоре?"

Професорът отвърнал: "Естествено, че съществува."

"Тук също грешите, сър ? казал студентът. ? Тъмнината не съществува. Тъмнината на практика е липса на светлина. Светлината е достъпна за изследване, но не и тъмнината. Като използваме призмата на Нютон, ние разграждаме бялата светлина на различни цветове и изследваме дължината на вълните на всеки отделен цвят. Тъмнината обаче не може да бъде измерена. Тя може да бъде разградена от най-прост лъч светлина. Как ще прецените колко е количеството тъмнина в дадено пространство? Като измерите количеството налична светлина в него. Нали така? Тъмнината е понятие, което използваме, за да описваме следствието от липсата на светлина.

Накрая младежът попитал: "Съществува ли злото, сър?"

Професорът отвърнал с колеблив тон: "Естествено, че съществува, и аз вече го казах. Виждаме злото всеки ден. Виждаме го в безчовечните отношения между хората. Виждаме го в безбройните престъпления и насилия навсякъде по света. Всички тези неща са прояви на злото.

А студентът отвърнал: "Злото не съществува, сър, или по-точно, злото не е реалност сама по себе си. Злото е просто отсъствие на Бога. Също както в примерите с тъмнината и студа, това е понятие, което човекът използва, за да описва отсъствието на Бога. Злото не е сътворено от Бога. Злото е резултат от това, че в сърцето на човека липсва Божията любов. Също като при студа, който е следствие от липсата на топлина, и като тъмнината, която е следствие от липсата на светлина."

Професорът мълчаливо се върнал на своето място.

Разказът е по действителен случай. Името на студента е Алберт Айнщайн

Аз не съм съгласна  [shame] [lol]
Хах на спор с дядо АЛберт хахаха :>

Ми айде да обърнем логиката.
Тогава каква е гаранцията , че топлината не е отсъствие на студа ?
Че светлината не е отсъствие на тъмнината ?
Че доброто не е отъствие на злото ?
По тази логика и омразата е отсъствие на любовта...
Нещата не са само с двуполюсни измерения

[Feanor]

Елементарно - топлината и светлината са физични величини, които могат да се измерват. Тъмнината и студа - не. :p

[ilusia]

Нима ?
Никак не е елементарно ...
Тогава защо нещо толкова измеримо като топлината и студа се равняват със добро и зло  ?
И кой ти каза..че не се мерили ;)))
Ела зимата в даскало да видиш как се мерят  :>
И защо топлината да се мери а студа не ? Не може ли меренето на топлината да е просто колко студ липсва в момента ?

[D`Eva]

Илюзия , малко е нескромно да си мислиш ,че един Айнщаин мисли толкова елементарно ,че да можеш ти да изложиш някакви по-смислени аргументи "против" . Казах ти да вникнеш в написаното , необходими са ти доста знания на  по - високо ниво във физиката за да прозреш колко точно се е аргументирал . Тук има факти , а не гола философия.

[ilusia]

Е ако Айнайн си е казвал " я аз от скрокмност да си трая , че може да ме искарат шизофреник [lol]" до никъде е нямало да стигне :)
Аз не го оспорвам до кръв ;)
Само си впряагам мозъчната клетка. Една е и е в кома.. ама опитвам се де  [lol]
Не обичам да прием готови разсъждения за даденост.. това е :)
Пък и не съм съгласна с казаното по свой си начин :)

[D`Eva]

Е ако Айнайн си е казвал " я аз от скрокмност да си трая , че може да ме искарат шизофреник [lol]" до никъде е нямало да стигне :)
Аз не го оспорвам до кръв ;)
Само си впряагам мозъчната клетка. Една е и е в кома.. ама опитвам се де  [lol]
Не обичам да прием готови разсъждения за даденост.. това е :)
Пък и не съм съгласна с казаното по свой си начин :)

Ето ти един пример относно "своите си начини "
http://slackpack.net/?q=node/387

Виж как изглежда математиката по "техен си начин" , по същия начин ми изглежда и на мен физиката "по твоя си начин"

[ilusia]

 [lol]
всеки е в правото си ;)

[tonnny_bg]

Ей,сладурче,понякога ми приличаш на котка.Защо ли? [usmivkaa] [namigG]