Спомняш ли си?

[Tramel]

   Стоя с чаша кафе в ръка, вперила поглед в една малка светлинка. Тя е там - някъде далеч в планината, а изглежда толкова близка, подмамваща. Взирам се, за да я видя по-добре... и тогава виждам собственото си греещо лице в онзи ден.
   Онзи ден, в който всичко се оказа по-красиво, отколкото можех да си пожелая. Онзи ден, в който усетих дъха на момините сълзи. Онзи ден, в който кожата ми настръхна от допира ти. Онзи ден, когато очите ти ме молеха за обич... и аз  ти я дадох.
   Спомняш ли си? Чаках те... имахме среща в 3 часа пред нас. Аз гледах към крепостта, а теб все те нямаше. Слънцето грееше в очите ми и заливаше с топли лъчи целият ми свят. Не зная колко време е минало, не зная колко време си ме гледал. Помня само, че в един момент усетих присъствието ти, знаех че си близо до мен. И тогава те видях - седнал на пейката, подпрял глава на ръцете си. Защо ме гледаше така - усмихнат и някак замислен? Затичах се по стълбите, сърцето ми биеше лудо и влюбено. Отворих вратата и се хвърлих в нежните ти прегръдки. Толкова уютно се чувствах в тях...
   Спомняш ли си? Бяхме цяла вечност заедно. Вървяхме усмихнати, а хората ни гледаха и не можеха да се разберат защо сме толкова щастливи. Не ги виняхме, нали? Не ни беше нужна тяхната подкрепа, разбирането им. Ние се нуждаехме само един от друг.
   Спомняш ли си? Бяхме в крепостта. Аз тичах по стръмните каменни пътеки и се обръщах, за да видя за сетен път очите ти. В тях имаше нещо, което ме караше да полудявам, да ги търся дори в сънищата си. И едва след като ги намерех, заспивах спокойна.
   Спомняш ли си? Ти казваше, че се усмихвам в съня си. Ти казваше, че слънцето не се събужда преди да ме е погледнало. А аз не можех да започна деня си, без да погледна теб. И когато беше тъжен, и слънцето се скриваше. Спомняш ли си? Заставах тихичко до теб и нежно прегръщах треперещата ти ръка, целувайки всяко пръстче. Пронизваше ме с поглед и сякаш ме гонеше, но аз винаги оставах. И накрая ти ме целуваше с живителен дъх и пробуждаше светлината и радостта в очите ми.
   Спомняш ли си онази сутрин? Ти имаше изпит и не ти се ставаше. Не се трогна от опитите ми да те събудя, дръпна ме обратно в леглото и ме притисна до себе си. Каква беше тази внезапна болка? Защо ме заболя? Защо знаех, че ще се случи нещо? Допря устни в челото ми и отметна кичур коса, погледна в очите ми и видях, че на света сме само ние двамата.
Спомняш ли си? Ти отиде на изпит, а аз оправих къщата и отидох отново в крепостта. Нашата крепост... винаги ще е такава, нали? Седнах на нашето място и с часове гледах реката долу. Тя ми говореше тревожно нещо, но аз не я разбирах. Аз мислех само за теб.
   Спомняш ли си? Прибрах се, а теб още те нямаше. Погледът ми срещна твоя - от всички страни ме гледаха твоите очи от снимките по стената. Усмихваше ли ми се? Или просто така ми се струваше? И ти ли ми казваше нещо? Защо не те  разбрах... Вървях с любимия ти пуловер из къщата и жадно вдишвах мириса ти - на радост, щастие и бебешка чистота. Телефонът звънна - вдигнах - последва мълчание. После нещо отне живота в сърцето ми. Не си спомням нищо след това. Осъзнах се в болницата, а край мен някакво дете жестоко се усмихваше. Докосна ръката ми и сякаш ме изгори. Погледнах го и видях смъртта - моята и твоята.
   Спомняш ли си? Днес отново седя на прозореца и отново е 3 часа. Чакам те... но ти няма да дойдеш. Слънцето отново весело грее, опитва се да флиртува с мен, гали страните ми, но вече не блести в очите ми. Поглеждам към пейката, а теб те няма. Крепостта... отивам да те потърся там, гледам реката - този път тя мълчи, аз също. Дочувам плачът й - тих, нежен, смирен.
   Спомняш ли си? Аз помня!

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Страхотно е!Настръхнах,докато го четях!Много е тъжно,но в същото време толкова красиво и истинско...Надявам се да не ти се е случило наистина... [reevvv]

[`Amy_Lee`]

Красиво е,наистина..
Иии...едно от наистина хубавите неща,които съм чела в скоро време..
някак си...се вмества в пейзажа на живота ми в момента..
Благодаря ти че го написа... [heart__]

[Tramel]

И аз ви благодаря - това означава много за мен  :)  [heart__]

[kalista]

Мн е хубаво мила... Браво.. И аз изтръпнах, докато го четях... Познато звучи... ;(

[rado]

 :)Браво , моето момиче! Направила си го на един дъх. Продължавай! [inlovee]

[Tramel]

Отново сърдечно благодаря! [shame]
Що се отнася до "продължаването"... едва ли, поне не скоро. Рядко изпадам в такива настроения, пък и те така или иначе не водят до нищо красиво  :)

[Tajni4ka_:(]

Мн е хубаво мила... Браво.. И аз изтръпнах, докато го четях... Познато звучи... ;(