Размисли над гроба ти

[Tonita]

       Остави ме сама. Съвсем сама в този леден свят - да се боря с болките, тревогите и да плача всяка нощ чак до сутринта, да проклинам жестоката съдба, отнела ми теб, любовта и щастието.А помниш ли колко безкрайно влюбени бяхме, как се смяхме и се радвахме на всичко, което ни заобикаляше...колко хубаво бе тогава, сякаш всичко бе съвършено. Просто живеехме в един идеален свят...А после всичко се промени неочаквано.Така и не разбрах защо...защо се хвърли в пропастта, защо се поддаде на опиятите, които ти отнеха всяка капка сила? Въртеше се в омагьосаният кръг на наркотиците. Аз исках да ти помогна, да те спася, ала отровате имаше повече власт над теб от мен. И ти отблъсна ръката ми...Сега се питам не трябваше ли да настоявам повече, не трябваше ли да бъда по-упорита?Можех ли да намеря някакъв начин да те измъкна от този порочен свят, в който ти попадна? Как трябваше да постъпя...?Теб вече нищо не те вълнуваше - нито аз, нито любовта ми. Не помнеше за прекрасните минутки, в които се радвахме на взаимна обич. Бях се превърнала в твой враг, мразеше ме, защото аз се борех да те изтръгна от зависимостта...Но така и не успях...Никога няма да забравя онази нощ, когато се видяхме за последен път...Отровата бе унищожила блясъка в очите ти, бе стопила тялото ти. Аз ти говорех мило, опитвах за пореден път да те накарам да спреш, да осъзнаеш, че си тръгнал по пътя, който води към нищото...понечих да те прегърна, ала ти грубо ме отблъсна. Паднах на земята и дълго гледах как се отдалечаваш...ти отиваше да вземеш поредната доза наркотик...и това се оказа последната инджекция. А аз разбрах на сутринта - намерили те студен и безжизнен да лежиш на един тротоар...Вървях из улиците и не знаех на къде отивам, лутах се замаяна без цел и посока. Не можех да повярвам...Всичко беше свършило. Теб те нямаше. Тя - онази порочна черна отрова те уби. А най-лошото е че ти сам й позволи да съсипе живота ти, да съсипе любовта ни...И аз пак не спирам да си задавам все същия въпрос...Какво търсеше в дрогата?  Едва ли някога ще разбера отговора, но едно занам със сигурност - какво намери - един измамен свят. Ти предпочете тази убийствена недействителност пред мен, пред любовта, пред истински радостните моменти. Ти просто се отказа от житейският си път и тръгна по свлачището на живота...и слезе съвсем на дъното. И черната земя те приюти в недрата си. Отиде си завинаги от света...и от мен. Ала аз те обичам както в началото,но теб те няма.И тъжни и нещастни са моите дни...Гробът ти е пропил всички мои сълзи.И всичко е безлично, прозаично. Всичко е просто едно нищо, щом теб те няма.

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Миличка,много съжалявам,че си преживяла такова нещо... [reevvv]
Тежко е,когато губиш любим човек...Още повече при такива обстоятелства.Гледаш го как затъва,но не можеш да направиш нищо...Безсилна си...Колкото и да се опитваш да му помогнеш...
Наркотиците водят към пропастта...Превръщат те в едно нищо.Ставаш зависим от тях и те контролират живота ти.Но те довеждат до дъното...

[Tonita]

Просто съм написала размисли в първо лице. Аз не съм го изживяла, но имам приятелка, която загуби така приятеля си и й беше много трудно го преодоля. Като го писах исках да провокирам тези, който ще го четат да не посягат към дрогата никога, защото "само веднъж, просто да видя какво е" е началото на една трагедия, от която се измъкваш със смъртта. Тъжно е че толкова много млади хора зависят от наркотиците и бавно, но сигурно вървят към дъното на пропастта.