Имам си своите черни гирлянди

[Akaша]

Самотата бавно ме убива
дупки дълбае във моята плът
света ми с болка и мрак залива
разби някой туптящото сърце във мойта гръд..

Сълзи примесени със кръв..няма утеха
единственото нещо вътре в мене - страха
светлината и радостта които обеща - къде са???
нима аз пленник съм на свойта тъга...

Очите празни..ледено студена,
днес ще бъде моята душа
от напразни думи изречени..заледена
умирам бавно..тялото разлага се в пръстта..

Лицето бавно избледнява..
студ и мрак се преплитат във кръвта
устните бавно посиняват
ръцете безжизнени отпуснати на гроба сега...

Гаргата грачи тъмно и страшно
единствената очевидка на моята смърт
смъртта ме погубва изящно
клепачите се затварят завинаги..ковчега е мрачен и твърд...


Душата в тъмата се впива
и в пространството се губи тя
от пълният с черно вино граал глъдка отпива
като призрак зловещо витае..
загърната с воал от черни гилрлянди и самота...

[tonnny_bg]

 [crying] [crying] [crying]---МНОГО Е ТЪЖНО

[ranenia skorpion]

...И МНОГО ДОБРЕ НАПИСАНО...

[Gentiana]

[dodic]

Тежък стих.
Поздрав.