Не се чуди а виж тази тема...

[liv4eto]

Здравейте на всички  :)Новичка съм тука в този форум,но виждам,че повечето сте компетентни и разбирате от изкувство и за това реших да публикувам някой мой работи тук.Много ще съм ви благодарна тук в тази тема да изкажете вашето мнение [shame]Благодаря предварително!А ето и нещата:

Приказка за смъртта

Един свят обвит от злоба, една загубена пътека към света. Нечии плач разцепва светлината, нечи вик за помощ глухо губи се в мъглата, но през нея в дълечината се очертава детси сиует. Сред дъжда почти умряло лежи едно дете, а до него някаква спринцовка, ръцете му целите издрани с безброй дупки от игла. Опитва се да стане, драска по асфалта с ледени ръце и бори се то със смърта, пада става и отново сякаш нещо го крепи и изведнъж тялото му се отпуска, а ръцете му падат върху мокрия асфалт. Една черна сянка, надвиснала над ледения труп - нима това наистина е тя? Нима това е ангел на смърта? Приближавам се към нея и сякаш потъвам в мъгла, а тя е така красива, обечена цялата в черно с прекрасни бели крила и сини като небето очи, и държи в ръката си една загасваща свещичка. Погледнах я в очите и сякаш сляхме се в едно. Тогава с изсъхнала от претеснение уста, попитах я: "Каква е тази загасваща свещичка в твоята ръка?" и без дори за миг да отдели погледа си от мойте очи, ми каза : "Тази мъничка почти загаснала свещичка е душата на това дете." И сякаш нещо стана с мен - попитах я тогава: "Как да върна това дете отнова към света, как да те накарам да повярваш, че то е важно и има право но последен шанс?", а тя без дори да се замисли, ми каза: "Виждаш ли онзи просяк, там, легналия на земята: в замяна на душата на детето искам да го убедиш да ми дади своята душа!" Изведнъж почувстах как цели свят се стовари върху мен и осъзнах, че смъртта иска да играем на игра, на която на везната сложени са два живота и аз мога да спася само единя. Но как да стане това? Коя съм аз да определям колко струва човешкия живот, кой заслужава да живее и кой трябва да умре?Но коклкото повече мислих толкова по-малко ставаше пламъчето на свещта и толкова по трудно ми ставаше да реша. Тогава, без да се чудя и без повече да му мисля, я погледнах - от очите ми започнаха да капят сълзи и с тих глас и казах: "Вземи мен!" - смърта потрепна с криле и попита с притеснен и треперещ глас: "Защо теб? Условията ми бяха други - скитника или това дете, решило да погуби живота си само?!?" Без дори да се колебая избърсах сълзите от лицето си и казах: "Питаш ме защо и чакаш да се разколебая, но уви, няма този път да е по твойте правила. Когато ти ми каза да избера кой трябва да живее и кой да умре сякаш пред мен мина целият живот на детето и на скитника, поставих ги на една везна и към всяка тяхна добрина поставях по един ден живот и изведнъж видях - везните се бяха изравнили и тогава разбрах, че не мога да ти дам нито едно от двете сърца и, за да бъда чиста пред себе си ти давам мен и моето сърце". Смърта се усмихна, погледна ме просълзена и каза: "Няма да взема твоята душа, нито съцето на детето или на скитника, защото ти ме надхитри. Ако беше някой безчувствен човек, някой егоист, щеше да кажеш да взема душата на скитника, защото е вече стар, но ти разбра, че това не е критерия, по който трябва да решиш и виждайки, че свещичката се стопява ти предложи себе си в замяна на другите два живота. И заради това, което ти ми каза, няма да взема ничия душа. На бездомника ще му дам дом, а детето ще върна при семеиството му. А ти какво искаш за награда?". Изненедана от решенито на смърта и казах: "Не искам нищо, защото най-ценното, което можех да получа, го получих чрез срещата ми с теб". Красивият черен ангел ме погали нежно и отлетя, но докато ме галеше, на устата ми падна една нейна сълза, а аз дори не бях разбрала, че тази сълза носи светлина. Мъглата бавно се отдръпна, дъжда спря, а аз загубих сила в краката си и паднах на земята. По тялото си усетих топлина и една красива светлина отвори очите ми: за миг помислих, че смърта ме е изиграла, но тогава чух птичките да пеят, децата да викат, захласнати в игри, а от другата стая кучето ми лаеше по съседите. Усмихнах се и разбрах, че това е било само един сън, но от онези сънища, който ни помагат да разберем света!

Затова, преди да направиш избор между две или повече неща, постави ги на една везна и към всяко слагай по нещо добро, и повярвай ми - така никога няма да сгрешиш!!!:)

Това беше първото имам и още ако ви е харесало и имате желание ще ви пусна тук и други такива.Благодаря за отделеното време [shame]

[Ilovehim]

На мене много ми хареса!!!  [a taka]
Много ме впечатли...  [cvetee]
Браво!  [bravisimo]

[natalia_999]

  да и мен също ми хареса  :)