Майка

Started by ilusia, September 24, 2006, 16:02:02 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

ilusia

Понякога , доста често в живота ние се опираме на инстинктите...
Инстинкта за самосъхранение , за саморазрушение... 6 то то чувство и тн...
Ами инстинкта да си майка ?
Можем ли да говорим изобщо за инстинкт? Или това е нагон , чувсто ? Какво ?
Често ми се случва да прегърна бебе... да го сложа до гърдите си и да почувствам тъга..
Истинска неподправена тъга...
Спомен от някога ? Спомен от време в което съм имала бебче... или просто събуден инстинкт заложен в мен по биологичен път ?

Няма общо с куклите , който се дават на малките момиченца... или и да има не е важно. Никога не съм обичала кукли...
Всеки говори как никокой не те учи да си родител , как никой не те възпитава за родител... и колко е трудно да си родител...
Ала... все пак.... едно бебче..
Уф не зная как да се изразя...просто не ви ли се е случвало едно такова мъничко , торбичка с пеленки... да ви накара да осмилите и преосмилите целият си живот ?
Не ви ли е бодвало нещо право в сърцето при вида на бебенце ?
It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on

Tramel

В речника срещу понятието "инстинкт" пише - подбуждане; импулс (лат.); вродена способност у човека и животните за извършване на несъзнателни целесъобразни действия и движения.
И всички ние казваме "майчински инстинкт"... и го има - някаква инстинктивна обич, желание да прегърнеш, да докоснеш, да целунеш дори мъничкото същество в ръцете си. Само че дали всичко се изчерпва с това? Дали освен всичко останало, в този майчински инстинкт не се крие някакъв егоистичен стремеж към чистота, която отдавна си изгубил и вече никога не можеш да имаш? От тази гледна точка си права - поне за мен - че е спомен от някога - само че по-скоро спомен за собствената ти бебешка чистота и живот в най-прекрасната му, най-чистата му форма.

tonnny_bg

Сигурно има и доза инстинкт,ама не всичко се изчерпва с него.Това е отговорност,облекчение че си свършил донякъде мисията си на земята.Дал си живот.Не че и с това се изчерпва .Да си майка е и чувство,и дълг,и себеотдаване.Както се казва :"Решението да си родител,то е спонтанно.Въпроса е да решиш сърцето ти да се разхожда далече от тялото".Но определено нещото ,в което съм сигурна е,че да си майка е тежка мисия,най-отговорната задача за една жена.Навремето дядо му на моя мъж(Бог да го прости !)казваше:
"Човек най-трудно се гледа."И си е така.За това дали ги възпитавам в правилната посока,ще се разбере след години,когато няма да мога нищо да поправя.
:)
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!