Боят като възпитателна мярка?

[Tramel]

Склонна съм да вярвам, че боят възпитава нещо, но какво е то според вас? Одобрявате ли го като начин на "благотворно" въздействие от родител върху дете например? И изобщо - какво е вашето отношение към прилагането на физическа сила?

[sadness_MASTER]

Бой му е майката. Боя и само боя оправя нещата.Без бой нищо не става.А с него всичко.

[ludnegar]

боят е признак на малоумие и безсилие.Когато не можеш да се справиш със аргументи и думи прибягваш до бой.Ако един или 2 шамара могат да се нарекат бой то тогава ДА възпитателно е,но всичко друго над това вече си е абсолютна идиотщина и дори в някой държави се води престъпление.Боят може да доведе единствено до излишна агресивност във бъдещият човек.Децата които ги бият се превръщат във едни сърдити на целият свят и объркани индивиди.Разбира се има изключения,както и трябва да се вземе в предвид и самият естесвото на боя.Примерно дядо ми е пляскал майка ми с колан и резултата от цялата работа е че е забременяла с мен на 17 години :) и през живота си дори един шамар не ми е ударила.И аз ясно осъзнавам че съм плод колкото на любовта между майка ми и  баща ми толкова и плод на "възпитателното" действие на колана на дядо ми :)

[Tramel]

Когато бях по-малка, мама ме попляскваше от време на време - не че не е имало защо... но детското ми съзнание веднага я превърна в авторитар, макар тя никога да не си влезе в правомощията... Татко никога не ме е удрял, никога не ми е крещял - съответно се превърна в авторитет. Много повече ме е боляло от мълчанието му - искало ми се е да му кажа "Удари ме!", защото ме измъчваше спокойствието и самообладанието му. Винаги е намирал начин да говори с мен, без да ми казва "Ти не си права!", "Ти сгреши!" и т.н. все в този ред на мисли.
Аз обаче, поставяйки се на тяхно място сега - оправдавам майка, че ме е удряла, и не мога да разбера татко, че не го е правил... аз на тяхно място сигурно щях да въздам справедливост с няколко профилактични шамара.
Но защо изобщо ти се приисква да удариш? Това ли е "животинското", първично начало в нас?

[stranger]

Това ли е "животинското", първично начало в нас?

Точно!

[Tramel]

Това ли е "животинското", първично начало в нас?

Точно!

И просто трябва да приемем, че е част от нас?
В такъв случай "възпитателното" на боя не е ли добре измислено оправдание на човечеството за собствената му полу(?)пурвична природа?

[stranger]

Някои са повече от полу-първични :)
Не вярвам, че ме е създал Господ.

[sadness_MASTER]

Колкото и да се правим на по или най и тем подобни свръх висши,ние сме си животни.Да,не в смисъла,който обикновено придаваме на тая дума споменавайки я по адрес на човеците,но сме си животни.И естствено има и ще има нещо животинско у нас,което понякога или при определни ситуации ще се проявява у едни повече у други по-малко.И ние си имаме инстинки примерно,не толкова колкото у животните,но ги имаме,т.е. имаме нещо типично животинско. :)

[Feanor]

sadness_MASTER, животните не рисуват. Не композират музика и не пишат стихове. Всеки уважаващ себе си човек трябва да е напълно наясно какво точно го отличава от останалата част на фауната. И всеки уважаващ себе си човек ще се държи винаги от другата страна на линията.
За боя - мисля че единственото, което би могъл да възпита е склонността да се скатаваш, за да го избегнеш. Както каза ludnegar, той е признак на безсилие. И пак както каза ludnegar, понякога се налага да удариш някой и друг шамар... но причините за това са други.

[Tramel]

... понякога се налага да удариш някой и друг шамар... но причините за това са други.

Какви са тези причини?

[Feanor]

На мен лично ми се е искало да ударя някого, за да му напомня на кой свят живее. Понякога хората забравят... и категорично отказват да чуят аргументи.

[ilusia]

Уви.. има черти на характерът който не всички ние сме склонни да възпитаваме...
Търпението и разбирането са едни от тях....
Когато едно дете ти се качи на главата...почне да писка и мрънка... понякога лекото шамарче си е доста възпитателно , дори авторитарно.

Но , аз лично не умея. После ме гризе чувството за вина. За това предпочитам както снощи... 80 пъти да повторя шибана детска песничка с племенника си , отоколото да го лепна веднъж за да спре да си чопли краката и да я научи най-накрая ,че днес е на запис....

[Tramel]

Живот и здраве... ако някой ден имам деца, ми се ще да съм авторитет, а не авторитар... Смятате ли, че можеш да си авторитет, ако шамариш - дори това да се случва рядко, дори да е напълно заслужено...
А що се отнася до възпитаването на търпението и разбирането - ако посегнеш, това задължително ли означава, че не са достатъчно развити? Защо ли? Ами защото търпението може да се изчерпа, а разбирането... можеш да разбираш например, че това са детски капризи, че ти самият си минал през тях, но в един момент просто да не ти издържат нервите... Можеш да изтърпиш един, два, три, десет и т.н. пъти, но  накрая... ?

[sadness_MASTER]

sadness_MASTER, животните не рисуват. Не композират музика и не пишат стихове. Всеки уважаващ себе си човек трябва да е напълно наясно какво точно го отличава от останалата част на фауната. И всеки уважаващ себе си човек ще се държи винаги от другата страна на линията.
За боя - мисля че единственото, което би могъл да възпита е склонността да се скатаваш, за да го избегнеш. Както каза ludnegar, той е признак на безсилие. И пак както каза ludnegar, понякога се налага да удариш някой и друг шамар... но причините за това са други.

Ми те и една огромна част от хората също не рисуват,не композират музика,не пишат стихове. Това ли е признака по който различаваме другите видове животни от животното човек? Да,животно човек,или и ти си от тея сбъркано вярващи за които да сравниш човека с останалите животни е едва ли не ерес?
А за боя...абе пич,много насериозно се вземате бе.Толкова насериозно,че вече не можете да осъзнаете,отличите,забележите и т.н. разликата между шега и сериозност.

[Feanor]

За боя - не съм коментирал твоето мнение, а не мисля, че темата е пусната като шега. Толкова за разликите между шега и сериозност. ;)
А за хората - аз съм от онези, които се дразнят на постоянното изтъкване на животинското в човека за сметка на пренебрегването на Човешкото. В този смисъл съм по-близо до сбъркано вярващите. Дали ще са изкуствата, дали абстрактно-логическото мислене, дали нещо друго - няма голямо значение. Така или иначе, факт е че сме достатъчно различни от останалите, за да се смятаме за по-висши. Останалото е въпрос на личен избор. ;)