Избирам тъмнината

Started by SkitnicaVmoretO, September 22, 2006, 18:27:17 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

SkitnicaVmoretO

Отивай си със сенките на мрака,
отивай се – не ме боли,
там нечий изгрев чужд те чака,
а моя вече не блести.

На мойто слънце лампата угасна,
а нейде палят огън нов,
той хем ще осветява, хем ще топли
любовния ти , нежен зов.

А моята планета ти предлага мрака,
на практика – студена самота.
Какво ще дириш тука ?! Тръгвай
към изгрева облян във светлина.

Във моя мрак умряха даже и звездите.
Над мен единствено катранени платна,
не ще успееш пак да ги запалиш –
лъжлива ще е тази тяхна светлина.

Не искам да оставаш. Тръгвай.
Душата ти – дете на светлината,
не би могла при мене да вирее,
защото аз избирам тъмнината.


snow__queen

много е красиво браво бравп :) успехи  [bravisimo]
There are two great days in people's life-The day they are born and the day they understand why :)

nejno_angel4e

My heart is my strength...
...and my weakness

Gentiana

Quote from: SkitnicaVmoretO on September 22, 2006, 18:27:17 PM
Отивай си със сенките на мрака,
отивай се – не ме боли,
там нечий изгрев чужд те чака,
а моя вече не блести.

На мойто слънце лампата угасна,
а нейде палят огън нов,
той хем ще осветява, хем ще топли
любовния ти , нежен зов.

А моята планета ти предлага мрака,
на практика – студена самота.
Какво ще дириш тука ?! Тръгвай
към изгрева облян във светлина.

Във моя мрак умряха даже и звездите.
Над мен единствено катранени платна,
не ще успееш пак да ги запалиш –
лъжлива ще е тази тяхна светлина.

Не искам да оставаш. Тръгвай.
Душата ти – дете на светлината,
не би могла при мене да вирее,
защото аз избирам тъмнината.


[inlovee] [heart__]
И тъмнината е, която ме люлее
във люлките си черни ден и нощ.
Ту плаче, ту игриво ми се смее.
Тук светлината е необясним разкош.

Не искам да се връщаш. Няма начин
от мрак и светлина да се роди
красиво чувство. Нервите ми плачат
и по-добре не приближавай ти.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Lizi

Quote from: Gentiana on September 22, 2006, 19:33:51 PM
Quote from: SkitnicaVmoretO on September 22, 2006, 18:27:17 PM
Отивай си със сенките на мрака,
отивай се – не ме боли,
там нечий изгрев чужд те чака,
а моя вече не блести.

На мойто слънце лампата угасна,
а нейде палят огън нов,
той хем ще осветява, хем ще топли
любовния ти , нежен зов.

А моята планета ти предлага мрака,
на практика – студена самота.
Какво ще дириш тука ?! Тръгвай
към изгрева облян във светлина.

Във моя мрак умряха даже и звездите.
Над мен единствено катранени платна,
не ще успееш пак да ги запалиш –
лъжлива ще е тази тяхна светлина.

Не искам да оставаш. Тръгвай.
Душата ти – дете на светлината,
не би могла при мене да вирее,
защото аз избирам тъмнината.


[inlovee] [heart__]
И тъмнината е, която ме люлее
във люлките си черни ден и нощ.
Ту плаче, ту игриво ми се смее.
Тук светлината е необясним разкош.

Не искам да се връщаш. Няма начин
от мрак и светлина да се роди
красиво чувство. Нервите ми плачат
и по-добре не приближавай ти.

Много са хубави [inlovee]
Когато този огън догори и пътеката не бъде довървяна,
тогава ти от мене си тръгни и не мисли за тежката ми рана.
Бъди с мен,когато пожелаеш,в любов отдавна спрях да се кълна.
За тебе клетвите какво са?Изпети песни,нежни думи и слова-не,те са истините на живота,но ти все не вярваш на това.
Повярвай ми аз също искам нежност,доброта,една прегръдка топла,вместо тежка рана!
В нощта помоли ме тихо аз при тебе да остана....

SkitnicaVmoretO

Благодаря ви милички  :kissoflove: :kissoflove:

SkitnicaVmoretO

Quote from: Gentiana on September 22, 2006, 19:33:51 PM
Quote from: SkitnicaVmoretO on September 22, 2006, 18:27:17 PM
Отивай си със сенките на мрака,
отивай се – не ме боли,
там нечий изгрев чужд те чака,
а моя вече не блести.

На мойто слънце лампата угасна,
а нейде палят огън нов,
той хем ще осветява, хем ще топли
любовния ти , нежен зов.

А моята планета ти предлага мрака,
на практика – студена самота.
Какво ще дириш тука ?! Тръгвай
към изгрева облян във светлина.

Във моя мрак умряха даже и звездите.
Над мен единствено катранени платна,
не ще успееш пак да ги запалиш –
лъжлива ще е тази тяхна светлина.

Не искам да оставаш. Тръгвай.
Душата ти – дете на светлината,
не би могла при мене да вирее,
защото аз избирам тъмнината.


[inlovee] [heart__]
И тъмнината е, която ме люлее
във люлките си черни ден и нощ.
Ту плаче, ту игриво ми се смее.
Тук светлината е необясним разкош.

Не искам да се връщаш. Няма начин
от мрак и светлина да се роди
красиво чувство. Нервите ми плачат
и по-добре не приближавай ти.


Да бъде нощ.
Черни облаци да прегръщат свода небесен.
Да се хранят със звезди.
Изгреви да угасят.
Да бъде нощ
без престорени думи
и фалшиви клетви на обич...


[inloveee]

edna_samotna_du6a

Как да не реваааааа как? Толкова е хубаво че .....с думи не мога да опиша колко ми харесва ... [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__]

SkitnicaVmoretO

Стига си ревала бе пиленце я се стегни с тия сълзи нищо не се постига...бори се . Нали знаеш,че светлина има и в най-мрачния ни час.... стига някой да се сети да светне лампата.  [heart__]

edna_samotna_du6a

Обичкам те Крис мила приятелко  [inlovee]

SkitnicaVmoretO

И аз теб  [burning heart]  :bemine:

Gentiana

Quote from: SkitnicaVmoretO on September 22, 2006, 20:07:44 PM
Quote from: Gentiana on September 22, 2006, 19:33:51 PM
Quote from: SkitnicaVmoretO on September 22, 2006, 18:27:17 PM
Отивай си със сенките на мрака,
отивай се – не ме боли,
там нечий изгрев чужд те чака,
а моя вече не блести.

На мойто слънце лампата угасна,
а нейде палят огън нов,
той хем ще осветява, хем ще топли
любовния ти , нежен зов.

А моята планета ти предлага мрака,
на практика – студена самота.
Какво ще дириш тука ?! Тръгвай
към изгрева облян във светлина.

Във моя мрак умряха даже и звездите.
Над мен единствено катранени платна,
не ще успееш пак да ги запалиш –
лъжлива ще е тази тяхна светлина.

Не искам да оставаш. Тръгвай.
Душата ти – дете на светлината,
не би могла при мене да вирее,
защото аз избирам тъмнината.


[inlovee] [heart__]
И тъмнината е, която ме люлее
във люлките си черни ден и нощ.
Ту плаче, ту игриво ми се смее.
Тук светлината е необясним разкош.

Не искам да се връщаш. Няма начин
от мрак и светлина да се роди
красиво чувство. Нервите ми плачат
и по-добре не приближавай ти.


Да бъде нощ.
Черни облаци да прегръщат свода небесен.
Да се хранят със звезди.
Изгреви да угасят.
Да бъде нощ
без престорени думи
и фалшиви клетви на обич...


[inloveee]
които като киселина те разяждат отвътре,
а болката от това е почти нечовешка.
Нощ , която уморено краката си тътре
и плаща сметката за наша съдбовна грешка.


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

SkitnicaVmoretO

И кой ще е тоя дето ще съди,
че искам да те отпратя,
че искам да скитам сама и ранена  -
дъщеря на студа и на мрака.

Не ще те накавам за своите грешки...
тръгваи сега си свободен,
от моето царство на мрачна прокоба
сваляи от днеска хомота...

Ellectra

Но понякога ще се връщам в реалното,
ще те търся незрима в нощта,
ще се спъвам и ще падам понякога...
и ще плача... но пак ще вървя...!

SkitnicaVmoretO