Пръски кални под небе на зима

Started by Gentiana, September 22, 2006, 09:36:59 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Print
Go Down Pages1
User actions

Gentiana

September 22, 2006, 09:36:59 AM
Кучетата на нощта са уморени.
Плезят ми се с дългите езици.
Стъпки тежки. Писък на сирени.
Пръсват се пера на бели птици.

Никой призори не се завръща .
Призори е време за молитва.
Скърца мракът в празната ми къща.
Питаш ли ме днес какво изпитвам?

Колко пъти кърпих ти душата?
Колко пъти моята разкъса?
Загноя вината непризната.
За лечение е вече късно.

Дупка в уж бетонната ми същност.
Колко грозно, Боже! Непростимо.
Камък хвърлен в блато ми се мръщи
с пръски кални под небе на зима.

Да вали. Снегът ще ме пречисти.
Колко мърсотия съм събрала.
Греховете на света разлистил
Дяволът ми шие одеало.

Ще загърна голите си чувства.
Благодарна няма да му бъда.
Чаша счупена душата ми е пуста.
Не приемам твоята присъда.

И ще хвърля думите ти в пещи.
Да се овъглят и пепел станат.
Имаш ли да кажеш още нещо?
Паметта ми пак е жива рана.

Но ще заздравее. Ще забравя
опитите жалки на сърцето
локва да превърне във жарава.
Тъпо е. Да ми прости небето!
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

{dulgokoska}

#1
September 22, 2006, 13:59:36 PM
Към себе си сега не се обръщам...
Твърде често правех го на времето...
Когато все те чаках да се върнеш...
А ти ми пращаше с колети бремето...

Очаквах аз... да пратиш свойта личност...
Платонична, чиста и кристална...
Грохнах... угасих огнището...
И плетях си мрежа за сънлива рана...

Събудил я бе ти, когато...
Ритъм даде на сърцето ми...
С дъх на свежо, непознато лято...
Посипано по раменете ми...

И после пролет ми поднесе...
Със зелена гордост на глупачка...
Надменна бях, а ти - далече...
Вярвах есен има само златна...

Но тя не беше наш сезон...
Задържа се кратко и... обеси се...
Докато кърпих трайно стон след стон...
За тебе пурпур по завесите...

Сега съм вече огледална...
Прозрачна като раната сънлива...
От умора спомени далечни храча...
Пръски кални под небе на зима...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."

...мы не титаны, мы люди...

Gentiana

#2
September 22, 2006, 14:18:04 PM Last Edit: September 22, 2006, 15:15:06 PM by Gentiana
Прекрасен отговор, мила  [heart__]
Браво!
[gentle-fen2] [gentle-fen]
Иска ми се да ти отговоря в стих, но днес ми е много луд ден и няма да мога точно сега, правя сто неща и не мога да си събера мислите.
малко по -късно  :) [inlovee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

nejno_angel4e

#3
September 22, 2006, 14:50:01 PM
 [heart__] [cvetee]
My heart is my strength...
...and my weakness

Gentiana

#4
September 22, 2006, 15:15:39 PM
 [inlovee] :flyingkiss:
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Don_NUTSO

#5
September 22, 2006, 15:25:18 PM
 [bravisimo]
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.
Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.
Пожелания за Св. Валентин  |  Пожелания за имен ден | Пожелания за рожден ден

НеВидИмА_СълЗа

#6
September 22, 2006, 15:29:36 PM
невероятно изпипана творба...неслучайно го казвам..
поздрави!! [heart__]

Не е толкова страшно да загубиш нещо,без което ти се е струвало,че не можеш да живееш... Далеч по-страшно е пак да го намериш и установиш,че вече не ти трябва..

Gentiana

#7
September 22, 2006, 17:14:48 PM
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

#8
September 22, 2006, 17:15:33 PM
Quote from: НеВидИмА_СълЗа on September 22, 2006, 15:29:36 PM
невероятно изпипана творба...неслучайно го казвам..
поздрави!! [heart__]
[inloveee] [cvetee]
Благодаря ти.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Don_NUTSO

#9
February 07, 2007, 22:28:52 PM
 [confused]
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.
Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.
Пожелания за Св. Валентин  |  Пожелания за имен ден | Пожелания за рожден ден

Eamon

#10
February 07, 2007, 22:31:41 PM
Quote from: Gentiana on September 22, 2006, 09:36:59 AM
Кучетата на нощта са уморени.
Плезят ми се с дългите езици.
Стъпки тежки. Писък на сирени.
Пръсват се пера на бели птици.

Никой призори не се завръща .
Призори е време за молитва.
Скърца мракът в празната ми къща.
Питаш ли ме днес какво изпитвам?

Колко пъти кърпих ти душата?
Колко пъти моята разкъса?
Загноя вината непризната.
За лечение е вече късно.

Дупка в уж бетонната ми същност.
Колко грозно, Боже! Непростимо.
Камък хвърлен в блато ми се мръщи
с пръски кални под небе на зима.

Да вали. Снегът ще ме пречисти.
Колко мърсотия съм събрала.
Греховете на света разлистил
Дяволът ми шие одеало.

Ще загърна голите си чувства.
Благодарна няма да му бъда.
Чаша счупена душата ми е пуста.
Не приемам твоята присъда.

И ще хвърля думите ти в пещи.
Да се овъглят и пепел станат.
Имаш ли да кажеш още нещо?
Паметта ми пак е жива рана.

Но ще заздравее. Ще забравя
опитите жалки на сърцето
локва да превърне във жарава.
Тъпо е. Да ми прости небето!







Quote from: {dulgokoska} on September 22, 2006, 13:59:36 PM
Към себе си сега не се обръщам...
Твърде често правех го на времето...
Когато все те чаках да се върнеш...
А ти ми пращаше с колети бремето...

Очаквах аз... да пратиш свойта личност...
Платонична, чиста и кристална...
Грохнах... угасих огнището...
И плетях си мрежа за сънлива рана...

Събудил я бе ти, когато...
Ритъм даде на сърцето ми...
С дъх на свежо, непознато лято...
Посипано по раменете ми...

И после пролет ми поднесе...
Със зелена гордост на глупачка...
Надменна бях, а ти - далече...
Вярвах есен има само златна...

Но тя не беше наш сезон...
Задържа се кратко и... обеси се...
Докато кърпих трайно стон след стон...
За тебе пурпур по завесите...

Сега съм вече огледална...
Прозрачна като раната сънлива...
От умора спомени далечни храча...
Пръски кални под небе на зима...

[ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu]
Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..

Gentiana

#11
February 08, 2007, 12:10:02 PM
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

#12
February 08, 2007, 12:13:07 PM
Quote from: Eamon on February 07, 2007, 22:31:41 PM

[ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu]
:)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.
Print
Go Up Pages1
User actions