Обичам те , ти си неблагодарник/ца

[D`Eva]

"Обичам те и съм готов на всичко за теб , какво искаш повече? "
Някои хора мислят ,че любовтта им задължава другия да им отвръща със същото .Други пък се възползват от любовтта на другия и издевателстват над него . Май не знаем как да оценяваме чувствата /собствените си и тези на другите/. Какво е правилното отношение към някой чиите чувства не споделяш ? На мен ми се е случвало и колкото и да съчувствам в един момент ми писва да ме кара да се чувствам виновна и аз да утешавам. Ужасно е , превръща се в товар.

[repi-s-lychec]

Един циничен французин е казал, че в любовта има две страни - едната, която обича, и другата, която се оставя да бъде обичана...

[stranger]

Един циничен французин е казал, че в любовта има две страни - едната, която обича, и другата, която се оставя да бъде обичана...

За целта, обаче, трябва да я има въпросната любов, нали?

А що се отнася до въпроса ан Дева, мисля, че най-хубавото нещо е честността между двамата индивида. Не говоря за искреност, а за честност :)

[finiv]

stranger е прав според мен.Честността преди всичко.Щом не изпитваш същите чувства няма смисъл да заблуждаваш и себе си и другия."Каквото на сърце,такова и на уста".Щом сърцето не обича по-добре е да кажеш иначе става дълга и широка."Ти ли ме бутна или аз сам паднах" :)

[tonnny_bg]

Не разбирам любов,която крещи за себе си и се мъчи да показва колко жертви се правят.Ако ти е на сърце някой и правиш всичко за него,не бива да се натяква.Това е като да даваш с една ръка.Даваш ли -не пресмятай!Ако тръгнат да се правят сметки ,вече е отървана работа.Кой колко дава е без значение ,нали всичко е в името на ЛЮБОВТА.И в името на двамата.Сметките нямат място . :)

[ludnegar]

за съжаление любовта във същността си е най-големия егоизъм.Верно е че има хора които очаква т да получават в замяна на жертвите които правят,но най-често това се получава заради естеството на жертвите,в смисъл че има жертви, и понякога самите жертви изискват изискват ответна реакция,иначе остават безсмислени,и ако си от страната на този който не обича,трябва да се опиташ поне малко да оцениш усилията на другия и да направиш  това което е трябва,колкото и да ти се иска да направиш това което чувстваш

[repi-s-lychec]

Да даваш и да не получаваш нещо в замяна не е рядкост в живота. Когато обаче е замесено понятието "любов", тогана просто се чувстваш много много по-прецакан. Цаката е да преодолееш това чувство на прецаканост, но този процес  не е за всеки смъртен, опасявам се не е и за мен...

[анде]

Да даваш и да не получаваш нещо в замяна не е рядкост в живота. Когато обаче е замесено понятието "любов", тогана просто се чувстваш много много по-прецакан. Цаката е да преодолееш това чувство на прецаканост, но този процес  не е за всеки смъртен, опасявам се не е и за мен...

Даваш,вземаш..цакан,недоцакан,прецакан.МЪГЛА.Има ли такова усещане в някой от двамата или в двамата,няма любов,а някакъв суругат на любов,твърде често срещано явление.Има ли м/у двама нормална,човешка,истинска любов, такива чувства и сметки няма.Също като чели напоследък, редко срещано явление.Кой е наистина прецакания се разбиро обикновено твърде,твърде късно.СЛЕД ДЪЖД, КАЧУЛКА.

[ilusia]

Знаете ли , наречете ме гоист , егоцентрик или както щете...
Но в даден момент... се замисляш. Струва ли си и или като кон с капаци продължаваш на пред ( като мен) или ти писва. Казваш стига... и аз съм човек и аз заслужавам....
Даваш... даваш... даваш....ала в даден момент... не остава какво да дадеш...
Макар да не бройш , макар да не теглиш всичко на везна... рано или късно се отразява на психиката... дори на физиката...
Любовта наистина е всичко... и найстина много дълго време живееш само с емоцията и даваш всичко... за да подхранваш тази емоция. НО...понякога човекът отсреща не иска това.
И понякога се чувстваш изчерпан , изтощен... смазан...и като кученце се радваш на една огриска :)

[repi-s-lychec]

Да даваш и да не получаваш нещо в замяна не е рядкост в живота. Когато обаче е замесено понятието "любов", тогана просто се чувстваш много много по-прецакан. Цаката е да преодолееш това чувство на прецаканост, но този процес  не е за всеки смъртен, опасявам се не е и за мен...

Даваш,вземаш..цакан,недоцакан,прецакан.МЪГЛА.Има ли такова усещане в някой от двамата или в двамата,няма любов,а някакъв суругат на любов,твърде често срещано явление.Има ли м/у двама нормална,човешка,истинска любов, такива чувства и сметки няма.Също като чели напоследък, редко срещано явление.Кой е наистина прецакания се разбиро обикновено твърде,твърде късно.СЛЕД ДЪЖД, КАЧУЛКА.

А ти имаш ли такава "любов"? До тебе ли е тя? Защото ако не е - значи не е ТАКАВА. А ако не си имал ТАКАВА любов, от къде знаеш че съществува. ЗАщо си мислиш, че на света има съвършени неща. Нещата са толкова адски дефектни...

[ludnegar]

нещата са си на ред ако питаш мен,по съм склонен да мисля че хората са дефектни.Еволюция ли е,мутация ли или и от двете по малко.Само че природата никога не дава без да вземе,така че май се получава нещо за сметка на друго.Може би да речем ум за сметка на емоционалност или пък реализъм за сметка на морал,комбинациите могат да са безбройни и естествено важат и в двете посоки

[repi-s-lychec]

"Дефектните" хора влагат "дефектни" чувства и крайният продукт също е "дефектен". Под дефектен нямам предвид лош, а несъвършен, уникален по своему, но и по своему незадоволителен за друг. За това поне на мен не ми се е случвало някога да се почувствам на 100% удовлетворена - не говоря за връзка, а по принцип. Това си е в човешката природа за мен и идеалистичните истории за истинска любов в огромната си част са мит и празнословие.

[ilusia]

Идиалистично.... за кого ?
Идеалът за един може да е сиво ежадневи за мен.
Моят идеал... може да е прекалено плащещ и динамичен за друг... и тн и тн и тн..
ИДеално ако може да има е само твоето собствено чувство... Онова което ти питаеш ., което осмисля целият ти ден.. само вътре в тебе.. далече от чуждите погледи и забележки или критики

[ludnegar]

нищо чудно тогава че идеалистите и реалистите или не се понасят или изживяват безумно страстна и изпепеляваща любов с често пагубен край... най вече за идеалиста

[D`Eva]

нищо чудно тогава че идеалистите и реалистите или не се понасят или изживяват безумно страстна и изпепеляваща любов с често пагубен край... най вече за идеалиста

Ти колко непагубни края имаш ?