News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

Началото на поредния скучен ден

Started by Gentiana, September 21, 2006, 07:53:43 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Ухае на кафе.
В седем часа сутринта.
Още топлите сънени спомени
за вечерна молитва,
за нощ страстна,
за тъга
към небето на септември литват.
Ухае на кафе.
Бягат дългите коридори.
Асансьорът.
Трясък на външна врата.
Устни върху ревера
на бялата ти риза,
Сакото...
Телефонът...
Миг тишина.
Изстива кафето.
Две захарчета от копнеж
в чашата отегчена на душата.
Сребърна лъжичка.
Лилаво син стремеж  -
Нирвана.
Усмивка нежна на приятел.
Часовникът марширува към осем.
Утайката в кафето
гадае твоята съдба.
Виси покоя ти
ей така- някак си на косъм.
Работа...
Няма начин.
Парите винаги са въртели света.
Обръщам чашата...
Но няма да ти гадая.
На дъното и
утринното слънце блести.
Ще си го скрия в нея.
В къщи да ми сияе -
в поредния скучен ден
от който сърцето ме боли.



,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

balrog

Денят ще бъде такъв, какъвто си го направим  :)
На мен никога не ми е скучно...

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

SkitnicaVmoretO

И на мен деня ми е интересен точно до последната капка кафе...  [sradlio] Прекрасно стихче миличка   [cvetee]

andromeda

Добре че поне сутрин човек може да си позволи глътка силно, черно и сладко-горчиво удоволствие!Браво за оригиналното стихче! [namigG]
Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо...

nejno_angel4e

 [heart__] [heart__] [heart__] [bravisimo] [heart__] [heart__] [heart__] :kissoflove: [heart__] [heart__] [heart__] :flowers: [heart__] [heart__] [heart__] :kissoflove: [heart__] [heart__] [heart__] [bravisimo] [heart__] [heart__] [heart__]
My heart is my strength...
...and my weakness

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

ivorysoul

"две захарчета от копнеж..." страхотно е, цялото разбира се, но най ме трогна това:)
Let your soul be your pilot

krasimir

Браво! :) Хубаво е! [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]

Gentiana

 :) Благодаря ви  [heart__] :kissoflove: [heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Tonita


tonnny_bg

И аз ,и аз ...да кажа БРАВО,не че друго може да се каже за стиховете ти ,но никога не е излишно.В това сутрешно кафе,поне при мен,има толкова много надежда...Благодаря ти,Гео! :kissoflove: :flowers:
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Gentiana

И аз ви благодаря, Тони, Тонита  [heart__]
Вашите думи винаги ме стоплят, дори когато в сърцето ми е зима.
Радвам се, че ви има! :kissoflove: [wish all my love]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

{dulgokoska}

Аларма... ставаш със досада...
Но бързаш мудно... няма време...
Още спиш, но палиш си цигара...
И втора трябва да те сгрее...

Димът се вие... кръв в очите...
Снощи алкохолно прекали...
Махмурлук те мъчи... клепки свити...
Глава кънти, пищят уши...

Костюм измачкан от търчане...
Докато пред компютъра седиш...
Без глас... без право на ридание...
Цигара палиш... не гориш...

Вдишваш мъничко отрова...
А тя по пътя на деня...
Пълзи заразно, пъпли... скоро...
Намира още във кръвта...

Прокашляш се... умряла храчка...
Скука в нея разводнява се...
Очите парят... искат стачка...
Но работата не отлага се...

Клепачите ти протестират...
Да затворят пазара желаят за миг...
Поне замалко да заспиват...
Отнесени в далечен лик...

Който спи до тебе нощем...
И денем също скрито спи...
Който трепва след побоя мощен...
На денят повторен от преди...

Но секунда нямаш да го виждаш...
Свършва времето работно...
Вдигаш... влачиш се... придвижваш...
Вкъщи чакат чаши водка...

После пак пищи аларма...
Пак димът те препрочита...
До теб ликът линее бавно...
Със скучни дни животът литва...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Gentiana

Днес просто нямаш равна на себе си :), а аз не мога да си събера мислите ,...така че ...
само  [evala]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.