траурно щурче

[ilusia]

Восъчно бели пръсти , прокрадват се бавно
в призрачно черната нощ.
Пъплят към обгоряло сърце
скрило в себе си тайната мощ.

Седи девойка в мрака ,
колене обгърнала с ръце ,
свири тайно в нея
траурно щурче.

Песента му е отровна ,
някак си незнайна и злокобна...
Приказка за нещо малко ,
ала от сърце....
Песен за сълза падаща в кърваво море.

А девойката мълви слова ,
гарвана зове - да отнесе далече
малко, обгоряло, тъжно- нейното сърце.

Ала Гарванът не чува .
Клетви и молитви не признава...
Грачи грозно , бавно в мрака
и крещи : Малката...кръста си носи .

Осмели се да обичаш ,
в чуждите очи тайно да се вричаш.
Себе си да подаряваш ей така...
Сърцето да подритваш ,
сега кръста си носи ,
на човешката ненвист трофей да си.

[/shadow]

[andromeda]

 [reeeev] От каде намери толкова тъга в себе си слънце?!

[nejno_angel4e]

 [cvetee] [bravisimo]тъжно..но хубаво!