Една странна игра!

[{dulgokoska}]

Затворил си ме в Кулата на грижите...
И край мен се суетиш...
А аз в косици тихо нижа...
Стих след стих... след стих...
И въздъхвам. Пеперуда...
Кога ще литне от устата...
Твоите за да целуне...
За да вдъхне в тебе вятър...
Който да ти каже колко...
Нямам нужда да съм цяла...
Непокътната и пазена...
Само топлото ти тяло...
Мен ми стига. Само мислите ти...
Да са пълни много с мен...
И сърцето ти убийствено...
Да препуска. Дойде ден...
А аз все още пиша стихове...
Ти си стража. Не четеш...
От устата ми въздишка...
Пак замък "Самота" кове...

  набраздени длани

[nattt]

Набраздени Длани

В ръка поела моята ръка,
и впила черен поглед в дланта малка,
гадае ми тя - циганка една -
боса, мръсна, окъсана, жалка.
Чертае с пръст по набраздена длан,
разказва ми за бъдещето мое,
описва ми божествения план -
създаден още преди земните устои.
Аз слушам я прехласната, доката
тя сочи линията на живота земен
и после линията на любовта, коята,
тя казва, е по-дългата от двете.
Един живот, една любов - нима ми трябва друга?
Все пак едно сърце - колко такива да храни?
Дано видяла е циганката правилно следите от плуга.
Дано е чела вярно по набраздените длани.

Глътка въздух

[небесносиньомомиче]

В тясното русло тече реката,
а в нея риба жалостно се мята-
за свойта глъдка въздух тя се бори
с течението подло, опитва се да спори.
В тъмната гора разсте елата,
а е тъмно в гъстото, в гората-
за слънце топло тя издига си главата
с борове и с тополи пори светлите простори.
В пустинята проплъзва се змията,
а пред нея издига се сама скалата
за нагоре пътя е опасно ясен-
с орела на скалата, пътя ще е тясен.
В света опсности отвсякъде те дебнат.
а деня е страшен и напрегнат
за глъдката от въздух тук говоря-
с усмивка и сълза красотата да повторя.

[небесносиньомомиче]

  самозвана

[phibi]

Ще пристъпя в ръцете ти тихо.
Ще обгърна със устни небето ти.
Без да мислиш, без да издишаш,
ще отвориш за мене сърцето ти.

Но ще плачат очите за другите -
короновани приказни дами,
със които преструвате,
че живота е простичка драма.

И ще стенеш, ще викаш, ще молиш.
А аз ще бъда в кръвта ти отрова,
от която да пиеш не можеш,
за която ще търсиш и в гроба.

И която ще вземе живота ти,
без и капка сълза да пролее.

Аз не съм във съдбата ти,
но самозвано ще мина през нея.

Мразя добрите

[небесносиньомомиче]

пътя към ада  осеян е само
с чисти, добри намерения
казал е някой си тамо-
вярвал на свойте твърдения;
доброто, както кафето с цигара,
върви подръка с омайна поквара;
/която внезапно от тротоара
ще блъсне доброто под минаващ камион
и така ще приключи и този сезон/;
доброто наивно и глупаво смята,
че може свободно да броди то по земята
и да помага на малките сивите буби
от тях да излизат с крила пеперуди;
уви с тази помощ крилата прекършва
и нещастно таз приказка вече завършва
пеперудата нивга неще да лети,
а доброто остава с разбити мечти...

  дъгата на нощта

[lepidopteria]

ДЪГАТА НА НОЩТА

Нощта тъмнее в своята доба
Чернее с нея и града ни смълчан,
Но някъде в нечия чиста утроба
Се ражда миг и очакван, и дълго мечтан...
Пътеките на нощното дихание
Преливат в дъгата от любовен стих
И някъде с прокраднато желание
Се гони вятъра със порив тих
Дъгата на нощта се ражда
С красивите си думи  - тук, сега...
И тихо със неотолима жажда
Приижда през мечтната луна...

СЪНОВИДЕНИЕ

[maimunkaaa]

СЪНОВИДЕНИЕ

Нощта бе дълга ...
Дълга, но приятна !
Сънувах аз нещо красиво ...
Сънувах нещо диво !
Бяхме с тебе двама ...
Любихме се до забрава !
Не исках да свършва този сън !
Не исках, защото знаех, че ти си някъде навън !
Навън си, но с друга !
С друга ти споделяш любовта !
Ако тази нощ сънувам пак ...
Ще се моля да те срещна отново в съня ...
В него ще сбъднем всяка моя мечта !!!
Съновидение да имам аз,
че утре отново ще те видя пак ... !!!

ЛУДОСТ

[lepidopteria]

ЛУДОСТ
Във вените ми блика струйно
Една очакваща те винаги тъга -
Като изпито вино в мене буйно
Прокрадва се сред мрака лудостта...
И чакането става непосилно
И утрото троши се сред безсъние
Две чаши вино - още силно
В лудостта са моето опиянение...

БЕЗВРЕМИЕ

[maryel]

                     Безвремие
Не помня коя съм и коя съм била.
Не помня вчера и днес съм забравила.
Аз тъна в безвремие и гасна сама,
а край мене е времето, край мен е света.
Чуй, аз не искам безвремие, не искам сама...
но вече изгубих надежда,
че ще избягам от тази съдба.
Затова ще поседна тук на брега,
на брега на морето от мечтите разбити,
на брега на морето от сълзи неизтрити...
Спирам да търся спасение,
потъвам, умирам, в моето море от безвремие...

паднал ангел

[неземен]

Паднал ангел ти беше за мен
и до днес си такава остана.
Мечтите умират без време Елен,
и наште измряха,а беше им рано.

мечтател безумен...

[mariana_fairy]

Мечтател безумен...

Ти за мен си мечтател безумен,
подари ми няколко копнежа,
позволи ми лекичко да те целуна,
безкрайна приказка и нежност,
самотата тръгна, тя ни изостави,
а аз съм на крилете на твоите мечти,
едно едничко няма да забравя,
всичко е възможно през твоите очи...

Научи ме да бъда....

[неземен]

Научи ме да бъда,
и стана за пример човек.
О,знам че е трудно
и пътя е стръмен, нелек.

Когато за пример
те имам,и ти си пред мен,
аз смисъл намирам
и няма да падна сразен;
от трудности,болест,неволи
ще бъдем щастливи,доволни.

[maryel]

Неземен или аз нещо не съм разбрала или си забравил да дадеш задачка на следващия, затова пиша за "научи ме да бъда...".Ако не що греша, моля да ме извините предварително.

Научи ме да бъда без тебе щастлива,
научи ме със твойта нестихваща сила!
Искам смисъл да виждам...да съм жива!
Научи ме да бъда...малко различна!
Но не по-различна от другите хора.
Научи ме,когато ги виждам да се усмихвам,
а не да навеждам глава срамежлива...
Научи ме да не се предавам,
когато стъпчат ме и хвърлят тялото в прахта.
Научи ме напред да вървя,
без да съжалявам че назад съм била!
Научи ме как да забравя,
миналото сложило окова
на моята мъртва душа!
Научи ме как да си простя,
стотици непростими грехове!
Научи ме да бъда...но защо ли те моля?
И ти като всички скоро ще тръгнеш,
нали всички постъпват така...??
Нали всички си тръгват и ме оставят сама!
Всички безчувствени хора с егоистична душа...
Защо аз трябва да съм по-различна?
Искам и аз да си ида!Помогни ми с това!
Научи ме силна да бъда,
да ранявам,както раняваха мен...
Научи ме да бъда човек,
за да мога без съвест,без жал да си ида!
Научи ме да бъда...но защо ли те моля?
Поредните стъпки,мрак,тишина...
Ти си тръгна...Пак останах сама...

Сянка на жена

[неземен]

Сянка на жена
навсякъде е с мене,
до мене и сама
е дявол да го вземе;
какво ли иска тя-
се питам и я питам.
Мълчи. А в нощта
усещам и очите.
Варвим, а тя до мен,
за миг не ме оставя;
и се чудя изумен
не знам какво да правя.
И двамата вървим,
и двамата ни дума.
И двамата мълчим,
 нещастни и безумни...


нещастни и безумни