Една странна игра!

[GLaMoUr]

Словото

Понякога думите са злато,
но някога е по-добре да замълчиш,
Веднъж да кажеш, прошка значи,
Понякога думите носят сълзи...

  Незнайно

[magit0o0]

Незнайно..

Незнайно как душата ми опази..
да бъде чиста..светла и добра..
С любов красива мрака ти прегази..
така разкри ти нашата съдба..

Жалко..

[{samotnata_krasavica}]

Жалко


Жалко е,че светлината си отиде.
С нея отидоха си радостта,щастието и красотата.
Мракът покори всичко,любовта почти си отиде.
Нужно ще да е чудо,за да прогони мрака
и да върне светлината.


  Небето

[GLaMoUr]

Небето

Коленичих, там на плажа, на кея,
Обещах ти нещо, обещах го и на мене...
Молитва отправих с поглед зареян,
Помолих небето - нека дари ми мъничко време...

Крачка

[неземен]

С усмивка аз видях,
че макар без теб,
живота продължава;
макар и позабавен-
аз вече не съм слеп.
Не станах и за смях.
ГРЕШКА

[mery-jein-baby]

Романтична,критична,истерична,
малко романтика вливам,
после от чаша с уийски отпивам,
и с романтика и тебе заливам!

Море

[неземен]

МОРЕ
Някога отдавна,
когато го видях;
разбрах добре тогава,
със него няма смях.

Опитах да доплувам
до остров див скалист.
Ех,риска си не струваше-
едва излязох жив.

гларуси,гларуси

[GLaMoUr]

" Гларуси, гларуси "

Помниш ли още топлите вълни,
Пясъкът по двете тела...
Бризът нощен, звездите,
Самотните гларуси, два?

Летящи високо над морето,
Един другиго се викат над скалите...
Усетили идващата есен...
Помниш ли...Двама ни и вълните?

  Бряг

[неземен]

И там,на този бряг,
на този бряг пустинен,
във замъка старинен,
те чакам от години,
от тебе няма знак.
Луната питам, де си,
аз тъжени и невесел
и в тази тъжна песен.
Луната си мълчи.

И мъка и забрава
едничка ми остава
и плачещи очи.
Живота ми  нелесен
пък тази малка песен
съвсем ми го вгорчи.

Мръсница си ти...

[неземен]

  ПАТИЛАТА
на един ерген

Интересът клати феса
ме учи дядо,бях дете;
и, забравил се натресох
на тези двенките,двете.

Спечелил бях аз купи пари...
но тези двенки ме избраха
със мен танцуваха и пяха,
игрички весели играха
от утрин ранна, до зори.

Сега,сега е понеделник,
а джоба нито лев.
И крача аз нефелник...
и в сивия напрегнат делник
ме подкарва мен на рев.
Да нямам днес пари,
за една закусчица дори...

[{samotnata_krasavica}]

Мръсница си ти....


В на хората лицата тя се смее.....
Суматоха голяма,причинява....
От страха и паниката живее....
И от нищо страх не изпитва....


  Несправедлив си ти

[/b]

[MISTAKE]

Несправедлив си ти


А всяка твоя втора дума е лъжа
Усмихваш се когато съм ранена
Студен си с мен и вечерта и сутринта
Но търсиш всеки ден от мен подкрепа.

  Сълзи

[неземен]

Уличната лампа ме създаде в твоя сън.
Но...прегоряла тя угасна.
И днес,забравена,самотна зъзна аз навън
и много съм нещастна
 
БЪДИ ЧОВЕК

[неземен]

Ето ти и продължение
и за твое утешение
и тема ти избрах.
За радос и за смях.

Кога ни е до смях?

[poetry_in_motion]

Бъди човек

Съдбата всяка вечер оставяше един воал...
От звездната си рокля...
Развиваше,увиваше звездите...
С мастило от небето
надписваше очите...
И сутрината посрещах с нова цел...
И гонех тези свои съдбовни идеали...
Без свян...Тъпчех.....
Бутах...Издигах се...
Едва ли?
И тогава,когато роклята си
за последен път разви...
Съдбата ми написа...
"Бъди човек!...
Света обичай...И той ще ти се отплати"
 
:arrow:Слънчеви усмивки