По улиците на света блуждая,
навред около мен - тълпа,
бавни крачки правя и мечтая,
по лицето ми се стичат тъга,усмивка и молба.
Аз вдигнах своето лице...различно
и видях,че всяко друго скрито е зад маска,
изрисувана от чувства - и омразни,и обични,
с хиляди нюанси,ала без истинна окраска...
Видях и къс от огледало на земята - оцелял
и усмихна се от него със усмивка рязка
човек,изплувал сякаш от безкраен карнавал...
о,богове,и моето лице ило е маска!...
Отвъд въображението
