- Виновен ли съм- попитах огледалото.
- Да,виновен си -отвърна ми с въздишка.
- Защо?Къде сгреших? - потръпна ми тялото.
- Виновен си,че си човек,че носиш на каишка
своето сърце,че обличаш в черно бялото,
че си частица,а се мислиш за Цялото.
- И какво да правя,как да изкупя своята вина?
- Живей!Живей и учи се да подаряваш,
живей със душа,а не със сетива.
Учи се усмивката в усмивки да претворяваш.
- Но аз ще си остана виновен!
- Да,както и всички останали...защото сте хора.
Но виновните ще защитят вината с дълг синовен.
Забрави всяка своя умора.
Виновни са хората и ще останат виновни,
но ако не беше човешкия грях
не бихте се превърнали във същества съдбовни,
сътворени от божествен дъх и облачен прах.
...От Дявола е само насаденият страх...
Реки от сърца
