Нещастна съпруга

Started by Marchellka, September 18, 2006, 23:26:25 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Marchellka

Минута след минута,
ден след ден...
Времето тече и бавно отброява
всеки миг,в който си далече от мен...
Секундата преваля всяка друга,
миг след миг безспир прескача вечността,
а една отчаяна съпруга
стои и чака да си дойде любовта...
Надеждата крепи я жива,
вярата и вдъхва сила-
лъжлива заблуда,че той ще се върне,
ласка измамна,че ще я прегърне.
Отиде си без сбогом...
Тръгна без думи дори...
И сега любовта,преди нейна,
в друга къща цари...
В града все тихичко мълви се-
нова жена и живот има той...
Хората сякаш съчувствено шепнат,
че намерил е за себе си покой...
А нея никой не гледа,
не пита как преживява деня...
Виждат я да броди уморена и бледа
по следите на най-слабата дори следа...
И тя още търси,
все още се моли за минала любов...
И тя още плаче,
все още не иска да поеме по път нов...
За нея той е баща на децата,
за нея той е мъжът...
За нея той е пламък в сърцето
и смисъла на светът...
Но времето все тъй тече си,
отброява мигове безспир...
И въпреки че тя все още търси,
за своето сърце не може да намери мир...
Надява се и вярва
в доброто на света,
защото е била вярна,
защото е била най-добрата съпруга на тази земя...
Но той не оцени,
не разбра копнежите и скромни...
Остави я сама
във мъка да си спомня
за предишния живот
и за любовта огромна...
И сега сама,майка и въображаема съпруга,
хората я виждат,бродейки в нощта...
И сега,когато вече знае,че има друга-
тя напълно изгуби вяра в любовта...
Нека да плаче и нека да стои сама,
така се чувства по-жива...
Защото по-добре шастлива в собсвтената си самота,
отколкото нещастна като съпруга красива.
I remember...I remember,don't warry!How could I ever forget...It was the first time...The last time we ever met...

F1LL3D-w17h`p01$0N


Marchellka

I remember...I remember,don't warry!How could I ever forget...It was the first time...The last time we ever met...