Младежки пориви

[Tonita]

            Аз съм толкова млада, съвсем не съм съвършена, но душата ми е чиста и свежа като утринна роса.  В мене се борят толкова чувства, мечти и стремежи. НО и съмнение в мислите ми се прокрадва – дали ще успея да осъществя прекрасните сънища, които младостта ми сътворява? Ами ако разочарована остана? Аз май не мога...Ала младежкият ми порив див пак надига се у мен и заглушава гласовете на коварните мисли, които хвърлят тъмна сянка върху  душата ми .И отново изпълва ме надеждата прекрасна и завладяват ме желанията ми безбройни. Нима ще позволя да не достигна до планетата,за която все мечтая. И веднага духа ми към звездите полита, минава галактики, комети, цялата вселена обикаля само за миг. Ала мълния проблясва и силен гръм ме стряска – ами ако във Вселената огромна не откия своето място, своята ниша сред звездите прекрасни? И дъжд започва да вали – о, не, не е дъжд, а моите сълзи . Това са сълзите на страха. Но бързо се опомням и пред мен цветята разцъфтяват, вълните сякаш песен ми пеят и дори един делфин на брега изплува и слънцето май не е толкова далеч от мен. И така в своята буйна младост аз мечтая, вървя и гоня идеали. Нямам право да се откажа. Знам, залеза бележи края на деня, но и нощта ще е вълшебна ,обвита от тайнство и мистерия щом вярвам, че луната ще ме приласкае в нежния си ореол от блясък. А после лунен лъч ще ме изпрати до зората...