Недогонен, недочакан

Started by Gentiana, September 15, 2006, 21:42:02 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

   
Свита като куче
пред прага ти ще заспя.
Направи се,
че за мене нехаеш.
Зад сто порти
заключи се.
Скрий се вдън земя.
Какво е истинска любов
ти не знаеш.
От душата ми ще порасне
плодно, ябълково дърво
с ябълки -
ранозрейки червени.
Обери ги.Изяж ги -
една по една
и отново не питай
за мене.
От някаква семка
ще поникне копнеж.
Ще расте,
ще те гали със клони.
Черни гарвани
в нощите ще събереш,
с магия спомена
да прогониш.
Недогонен, недочакан
ще се скита по света
този спомен,
че живял си във мене
като шеметна бездна,
като дива река,
като моя безумна вселена.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

rado

 :)Здравей , мила! Този недогоненият ще те догони да знаеш. [heart__]

Gentiana

 [lol] Ако бяга достатъчно бързо  :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

tonnny_bg

Няма недогонени мечти,има недостатъчно силно бягане.Поздравления ,Гео за стихчето. [inloveee] [bravisimo] [inloveee] [bravisimo]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Gentiana

 :)
Благодаря ти, Тони! [heart__]
Мечтите са слънцето в облачните ни дни.
Без тях животът би бил един безкраен дъждовен ден.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.