"Хиляди извинения, госпожо - каза клетата девойка, приключвайки разказа за своите премеждия, - хиляди извинения, че омърсих ума ви с толкова непристойности, с една дума, че тъй дълго злоупотребявах с вашето търпение. Може би с тези срамни разкази оскърбих Небето, отново разтворих раните си, смутих покоя ви. Сбогом, госпожо, сбогом; слънцето изгрява, стражите ме викат, оставете ме да следвам съдбата си, вече не се боя от нея, тя само ще съкрати мъките ми. "