"От духове душата ми е обладана..."

Started by ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤, September 14, 2006, 03:40:53 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

От духове душата ми е обладана...
Защо трябва вечно да страдам?!
Тръгвам си,отново неразбрана...
В ръцете на самотата се предавам...

Винаги измежду тъгата път намирах,
измежду хилядите любовни отломки...
Но бавно отвътре умирах,
преглъщах безмълвно всички болки...

В калта падах и ставах
и продължавах безспирно напред...
Пред нищо не се предавах...
Но нищо вече не е наред...

С надежда в себе си продължавах...
Дълбоко мъката в сърцето притаена...
Но в оковите на тъгата аз оставах...
За помощ подавах ръката си студена...

Капчици любов събирах...
Своето сърце измъчих,
душата си сама убивах...
Да се боря не се научих...

Опитах да скрия празнината,
вътре в мен така добре стаена...
Затворих на сърцето вратата,
на душата ми мъртво ранена...

В себе си дълбоко се заключих,
ключа захвърлих надалече...
Утеха отново нивга не получих.
Океан от горчиви сълзи ме повлече...

Давех се в собственото си страдание,
във всичката скръб и печал,
изгубих аз своето съзнание.
Молех живота за капка жал...

Съдбата ми е изпитание...
Живея живот по неволя...
Осъдена до живот на изгнание...
Силна да бъда не мога...

Като скитница скитам се клета,
злочеста в света мрачен...
Кълна съдбата проклета...
Животът-призрак прозрачен...

Цялата в черни сълзи обляна,
обсебена от вечна мъка и тъга.
Тегне над сърцето жалост голяма...
Най-тежката присъда е живота,не смъртта...

Да живееш сякаш по принуда,
да живееш живот скръбен,
в свят-черна прокоба,
да пълзиш по пътя стръмен...

Що за живот е това?Ад печален...
Живот,в който скърбиш...
Живот осеян с мъки,страдален...
...и винаги във всичко грешиш...

И дори да искаш покаяние,
дори малко съжаление,
това ще ти донесе пак страдание,
сякаш сторил си прегрешение...

...И виж ме,отново тъгувам,
мразя това проклятие вечно...
И от сенките аз се страхувам,
а спасението е тъй далечно...