Зависи ли всичко от нас?

[анде]

99% казваш... Човек може да определя само собствените си действия. А те може да са достатъчни за да насочиш живота си в определена посока, но може и да не са. И един простичък пример - едва ли Архимед е искал да бъде убит от римски войник насред защитаваната от негови изобретения Сиракуза.

Да не са 1%,10-20% да са.Основното  е,че човек,човечеството като цяло,казвам като цяло, само кове съдбата си.Разбира се ,могат да се случат и се случват непредвидени неща,не всичко може да се предвиди, а и е предвидимо за момента.Всичко е динамика,движение,нищо не стои на едно място,случайностите дебнат на всяка крачка.Но не те опредлят общият ход на събитията,на движението напред и нагоре на човека и човечеството,на борбата за по смислен разумен живот.Архимед е убит от невежия римски войник,но архимедовците остават,незнайните архимедовци,а те са хиляди,милиони са, и довеждат науката,прогреса човешки на нивото което имаме и познаваме днес.Та и и отделният човек.Не всичко е предвидимо на 100%.Случайностите,лоши и добри са на всяка крачка.Но останалите 80-90% са си наши и зависят само то нас,хората,от нашата воля,енергия и целеустременост,от умението ни да взмаме добри решения,възможно най добрите при дадени обстоятелства.А това никак не е лесно,защото всичко е движение,динамика,на моменти даже хаос и не е по силите и възможностите на всеки да се ориентра в обстановката и да вземе най доброто за него решение.От там и провалите,грешките,разочарованията и песимзма на много хора.Всичко тече,всичко се движи,не остава и застава и миг на на едно място.Всичко динамика,движение,на моменти даже хаос...

[Feanor]

По-смислен? С какво днешният живот е по-смислен от този в древна Гърция или Рим? Или от този в средновековна Япония? Може би си виждал една статия, която започва така:

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

И, за да се върна на случайностите - все пак не говорим за човечеството като цяло, а за човека в личен план. А там те далеч не са толкова пренебрежим фактор. Иначе съм съгласен, че човек трябва да преследва целите си, но да си мисли, че всичко зависи от него е опасна самозаблуда.

[ProstoAz]

          Имам един приятел който постоянно повтаря... "Не е хубаво да се взимаш много насериозно!" ...

    Смятам,че всичко в живота ни е рожба на нашите собствени действия! Дори най-дребните...Тук обаче е важно да отбележа,че не винаги можеш да предвидиш последиците от тези си действия! И тъй като наистина не можеш ад предвидиш какво ще ти се случи (тъй като не можеш да твърдиш какво точно ще е последствието от едно 5минутно закъснение...) ...наистина не трябва да се взимаш много насериозно! Живота ни е низ от дребни събития,които водят към големите! Големите - лоши или добри! Преди около месец четох за слдния случай ... Семейство с двете си деца и родителите на майката тръгват към морето с 2коли. Децата се возят в колата на бабата и дядото,а родителите карат отзад!... първата кола катастрофира и всички загиват на място! А родителите на децата гледат отзад! ... Това е невроятна трагедия!  Но представяте ли си хилядите въпроси които след това родителите са си задали " Ако децата бяха при нас,ако заради еди кое си...бяме тръгнали 5мин по-късно,ако Драганка беше отказала да ни гледа котката и бяхме изчкали още един детн докато намерим кой да я гледа...."  Това са деиствия които биха могли да им изковат собствената съдба,но те са НАПЪЛНО непредвидими! ... Действия за които никой не може да се обвинява,но не може да вини си т.нар си "орисия" ...

[Feanor]

Живота ни е низ от дребни събития,които водят към големите!

Това ме подсеща за една песен, в която се пее "Life is what happens while you're making other plans". [lol]
Колкото за "напълно предвидимите неща" - доста сложен проблем е дали наистина светът е едно напълно предвидимо място. Ясно е едно - със знанията и възможностите, които имаме в момента, не можем и да си мислим да предвиждаме подобни дребни случайности. Именно заради това ги наричаме "случайности". Какво се крие зад тях... в контекста на темата няма абсолютно никакво значение дали те са съдба, следствие от някакъв неизвестен закон или каквото и да било. Единственото, което е от значение е, че нямаш нито контрол, нито дори предвиждане за тях.

[анде]

По-смислен? С какво днешният живот е по-смислен от този в древна Гърция или Рим? Или от този в средновековна Япония? Може би си виждал една статия, която започва така:

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

И, за да се върна на случайностите - все пак не говорим за човечеството като цяло, а за човека в личен план. А там те далеч не са толкова пренебрежим фактор. Иначе съм съгласен, че човек трябва да преследва целите си, но да си мисли, че всичко зависи от него е опасна самозаблуда.

Това,което казвате  с"просто Аз" го мисля и аз.Исках само да наблегна и да подчертая по категорично,че според моето разбиране, всеки в крайна сметка сам кове съдбата си.Всичко не е под неговия контрол,нещата са по сложни и непредвидми,отколкото би ни се искало на нас,всеки момент може да се случи и често се случва нещо,некое камъче ,което може да обърне и понякой път обръща колата.Но вместо да стой до обърнатата кола и да проклина живота,съдбата и себе си,човек трябва да направи всичко възможно да я изправи и поправи,ако трябва, и да продължи по своя път.Само така се става ЧОВЕК.Колкото целта е но голяма и благородна,толкова и пречките за нейното постигане стават по големи,и човек трябва да направи всичко възможно,което е по силите му, за нейното постигане.Не бива да скръсти ръце,да се отчайва ида капитулира пред ттрудностите и рисковете,когото нещата тръгнат и вървят не както е предполагал. Да може да каже един ден.Направих всичко възможно и невъзможно,опитвах и опитвах какво ли не,но шансовете не бяха на моя страна,затова загубих. Да не упреква себе си за несполуката цял живот.

[ProstoAz]

Всичко това е така... наистина! За съжаление човек така е устроен,че винаги да се обвинява и да повтаря "Ако...ако..ако"
Аз например винаги първо търся грешката в себе си...Ако не я намеря я търся в другите,но ако и там не я открия решавам,че тя все пак е в мен!...а не казвам-грешка не е имало! :( Не трябва да е така...но пък не се упреквам за нея! Какво да направя-минало...случило се.Не мога да поправя стореното! продължавам напред....и помня грешкитя и несполуките,но не се обвинявм за тях! Може би....мога да се рзкая :) но токова

[анде]

Всичко това е така... наистина! За съжаление човек така е устроен,че винаги да се обвинява и да повтаря "Ако...ако..ако"
Аз например винаги първо търся грешката в себе си...Ако не я намеря я търся в другите,но ако и там не я открия решавам,че тя все пак е в мен!...а не казвам-грешка не е имало! :( Не трябва да е така...но пък не се упреквам за нея! Какво да направя-минало...случило се.Не мога да поправя стореното! продължавам напред....и помня грешкитя и несполуките,но не се обвинявм за тях! Може би....мога да се рзкая :) но токова

Здравей,здравей.И аз мисля точно като теб.Падаш...ставаш и...продължаваш!!!Ако ще паднеш,прав падни.По добре е да умреш прав,отколкото да живееш на колене.Това са мисли на големи борци за по добър живот.Много ме впечатлява твоя...аватар ли го наричате.Не знам,може би греша с думата,аватар:

Арогантност...съчетана с нежност...и безумна самота! И този виещ...вълк.

Имам едно стихче написано наскоро:

И днес съм сам,безкрайно сам.
Така,че се не трае.
Светът голям,така голям,
не иска и да знае...
В този твой виещ вълк,а аз го помня от наши неодавнашен спор,аз виждам понякога сякаш себеси.

Да знаеш,много са,страшно много са самотните хора по този свят,страшно много...

[Feanor]

Това последното просто ме провокира да си сложа стария подпис... [lol]

[gospojica_Lubov]

Определено не.
Ако зависеше всичко от мен, щях да мога да предвиждам какво ще ми се случи и следователно щях да знам как да чертая съдбата си и да избягвам неприятностите.
Пример - излизам на улицата и непознат човек без причина застава срещу мен и ме застрелва. Не нося отговорност за неговото безрасъдно действие.

[ProstoAz]

И днес съм сам,безкрайно сам.
Така,че се не трае.
Светът голям,така голям,
не иска и да знае...

       Много силно написано...и вярно!  Почти винаги се чувствам точно така... "Не сама,но съм самотна"  Защото самотата за мен сама по себе си не включва напълно думата "сам" ... Като,че ли аз включвам в нея много повече думи като "неразбран,овъргалян от живота,самостоятелен...наранен"...и обграден от хора които,дори да го обичат по свои собствен начин...,определено не го разбират! За мен това е самотен човек...това е самотата!
       А може би самата аз съм довела до това си състояние...с действията си! Но не съм го осъзнала! Може би...затова че съм по-различна :) ! Незнам...факт е само,че не търся причината за собствената си самота някъде другаде...търся я в себе си! И донякъде я намирам...

[анде]

И днес съм сам,безкрайно сам.
Така,че се не трае.
Светът голям,така голям,
не иска и да знае...

       Много силно написано...и вярно!  Почти винаги се чувствам точно така... "Не сама,но съм самотна"  Защото самотата за мен сама по себе си не включва напълно думата "сам" ... Като,че ли аз включвам в нея много повече думи като "неразбран,овъргалян от живота,самостоятелен...наранен"...и обграден от хора които,дори да го обичат по свои собствен начин...,определено не го разбират! За мен това е самотен човек...това е самотата!
       А може би самата аз съм довела до това си състояние...с действията си! Но не съм го осъзнала! Може би...затова че съм по-различна :) ! Незнам...факт е само,че не търся причината за собствената си самота някъде другаде...търся я в себе си! И донякъде я намирам...
[/
Здравей.Така е.САМ е синоним на:самотен,самичък,саменичък ,единсвен,изоставен,отхвърлен и на  още десетина думи.Казват,че всеко човешко същество в известен смисл и степен се чувствувало самотно.Кога повече,кога по малко.Това било в природата човешка.Да се чувстуваш сам сред множеството,сред хората,сред хилядите...ето е това трудно поносимото и прави живота на индивиди като мен,доста по тежичък.Това е неприятното.Да си опъната докрай струна в космоса и да затрептяваш и при най малкия полъх на злото и да трептиш без спиране с дни и седмици.Ето това прави тягостен живота на човек като мен.До ген ли е,до нервна сиестема  ли е.Не знам.Но,човек не бива да пада духом, а да извърви своя път докрай и да си остане човек до последната глътка въздух,нали .

[ProstoAz]

            Да остане човек до последната глъдка въздух... и по възможност да остави и нещо след нея!
   "Човека живее така,сякаш никога няма да умре и умира така сякаш никога не е живял! "   Надявам се,че в самотните си дни все пак ще успеем да направим нещо,което да остане след нас! Защото иначе спомена за съществъването ни ще умре,с тези които са ни познавали... би било жалко!
А иначе...и в самотата има хубави моменти! Истиснки моменти! Моменти в които до такава степен се чувстваш влизко до възвишеното си аз....че това те прави адски щастлив! (поне при мен е така) Нека да откриваме хубавото във всяко нещо и да вървим напред ....щастливи и самотни :)
   

[finiv]

Лично аз смятам, че много малко неща зависят от нас.Всичко си е предначертано и предвидено с различните ни решения, които бихме предприели.Ние си мислим че избираме нещо,  което не е решено от съдбата, а всъщност просто избираме пътят до следващия кръстопът нарисуван предварително.

[анде]

            Да остане човек до последната глъдка въздух... и по възможност да остави и нещо след нея!
   "Човека живее така,сякаш никога няма да умре и умира така сякаш никога не е живял! "   Надявам се,че в самотните си дни все пак ще успеем да направим нещо,което да остане след нас! Защото иначе спомена за съществъването ни ще умре,с тези които са ни познавали... би било жалко!
А иначе...и в самотата има хубави моменти! Истиснки моменти! Моменти в които до такава степен се чувстваш влизко до възвишеното си аз....че това те прави адски щастлив! (поне при мен е така) Нека да откриваме хубавото във всяко нещо и да вървим напред ....щастливи и самотни :)
   

Така е.Много добре си го написала.Няколко пъти го прочитам и няма какво да добавя.А следата...Ако оставим дори само по един хубав спомен в сърцата и душите на нашите близки и приятели, и това ще е постижение за нас, след като си отидем.Голямата следа...нея  я оставят един...на стотици милиони.Не ми се вярва това да се случи  на някой от нас.ДАНО ДА СЕ СЛУЧИ...