Косата на времето

[Gentiana]

През дива трева препускат мустангите
на чувства ранени с отровни стрели.
Косата на времето вее се.Прангите-
окови строшени ръждясват. Вали.

В гърдите на лятото есен се ражда
и гола , облечена само с листа
ще хукне след вятъра.Мъчи я жажда,
която се дави,но само в тъга.

И аз се намерих сред купчина спомени,
на снимки , направени в" време оно".
Изглеждам различно,мислите румени
се бутат в ръцете ми . Питат - защо?

Часовникът спрял е, стрелките му капят.
Превръщат се в пясък и дива трева.
В очите на залеза облаци хапят
небето, а тебе те няма. Ела!

[Tonita]

Браво!Поздравления за това прекрасно стихотворение! :flowers:

[Gentiana]

 :) :kissoflove:

[rado]

Идвам . Чакай малко. [inlovee]

[Gentiana]

 :) [flowers]

[me4tatelka]

[Gentiana]

 [usmivkaa] =:) [slun] [inloveee]

[tonnny_bg]

Красиво ,нежно,мило.Очарование и малко тъга за привкус. [wish all my love] [flowers] [flowers] [flowers] [gentlefen]

[НеВидИмА_СълЗа]

 [heart__] [heart__] [bravisimo] очарователно