Погубена душа

[Tajni4ka_:(]

Той уби всичко красиво в мен...
И омразата напира все повече всеки ден...
Превърнах се в негово копие
и промени се изцяло моето държание...
Обичах безкрайно силно,
целувах пленително,нежно....
Всичко в мен изчезна-
пресуши се до капка!
Днес не съм човек,
а просто ням портрет
на жената,която бях
и изкуствен е вече моя смях...
Чувства вече нямам
и умея само да наранявам.
Това направи ти-
погуби всички мечти,
заличи всички следи
от това,което бях преди...
Бях щастлива
с усмивка красива,
бях жена-
лудо влюбена,
бях едно слънчево момиче
влюбено в много лошо момче...
Това момче  така силно обичах,
че чак себе си намразих.
Сърцето ми с него остана
и той превърна се в жива рана.
Той ми е учител-
на лъжите е владетел...
И научи ме той
на нещастие безкрай...
Научи ме да мразя
и с омраза да се смея....
Научи ме да лъжа
и лицемерието за ръка да държа...
Научи ме да наранявам
и никога духом да не падам
дори да боли
и отвътре да напират сълзи...
Научи ме да прегазвам всичко,което ми пречи
и всички следи от любов заличи
в моето сърце,
което единствен той превзе!