Откровение

[SkitnicaVmoretO]

Наблюдавам те колко си тъжен. Пропит от самосъжаление, изгубил вяра в себе си, в хората, в живота ... в мен.Наблюдавам как желанието за живот в теб се стопява,както се стопява капка по капка восъчната свещ на масата.Говориш ми за самота, за скръб ... за смърт.Очакваш от мен съжаление, очакваш от мен да чуеш онова което ти казвах преди и то те правеше по-силен...
В поредния момент на откровение обаче ще съм друга. За пръв път откакто те познавам осъзнавам,че вече не съм така зависима от теб, че не искам да утеша болката ти, нито да избърша за пореден път сълзите ти. Питаш ме защо ?!
И ме учудваш. Дори слепецът проглежда понякога.Иска ми се да те утеша, да хвана ръката ти, но в мен се будят въпроси : Къде беше ти, когато мен ме болеше?
Защо не избърса сълзите ми, когато аз плачех ? Защо не хвана ръката ми, когато треперех от страх и самота, свита в ъгъла на мрачната си душа ?
И осъзнавам – не беше там, защото ти се хранеше от тази моя болка.Защото ти ми я причиняваше, за да те направи по-силен.
За какво са ти сега думи, за какво ти е сега откровение, нима думите ми някога са значели нещо за теб ? Нима не бяха просто поредното средство за да ме раняваш ?
Нима всеки път когато оголвах душата си пред теб ти не я ограбваше и оставяше сама насред огромно, студено поле.
Помня колко пъти бях пристанище за мъките ти, подслон за надеждите ти, но ти нито веднъж не подслони моите, нито веднъж не утеши ранената ми душа. Оставяше я да броди сама, да кърви. Оставяше я на разни непознати хора, които да и се присмиват, да я измъчват, да я употребяват и захвърлят после.
Болката калява...
Може би е време да те оставя насаме с агонията и параноята ти.Да те оставя насаме с демоните от мрачното ти царство, където си свикнал да си господар.
За какво ти е моето рамо на което да поплачеш, та нали ти си краля на нощта.Нали ти си онзи когото дамите вечер повдигат на пиедестал, нали ти си този заради когото оставят домовете си и тръгват след него, поискаи тяхната опора.... Но ги няма.Не е вечер, а ти си сам.Не е вечер, а ти не си краля на нощта, сега си само подчинен в дебрите на самотата.Но нищо тя ше бъде твои приятел.Ще ти е вярна, както някога беше на мен и всяка вечер заспиваше от твоята страна на леглото, защото теб те нямаше..
За какво ти е моето откровение, хайде кажи ми. За какво са ти моите думи "Обичам те", когато така и не ги оцени...
Оставям те . Страдаи. Имаш нужда да те заболи. Откровение ли – ти го получи, но от истината често боли...

[`Fallen_Angel`]

Силно  [heart__]

[PaolaRey]

Повече от готино  [inlovee]

[SkitnicaVmoretO]

Благодаря  [inloveee]

[Shady^]

много чувства си вложила, страхотно е, браво :)

[SkitnicaVmoretO]

[cvetee] Все пак е изстрадано с цената на много чувства  :)

[EvIcHkA]

Нужни са доста сили и смелост, за да направиш такова откровение...  [heart__]

[SkitnicaVmoretO]

 :kissoflove: [cvetee] :kissoflove: