...На човек не му е нужно много...

[ivalenny]

Не вярвах,че може да има друга обич
и други очи деня ми да пленяват.
Не смеех да градя нови скъпи надежди,
които от старата болка-любов да създават.

И като птица скитница вечно самотата да заплащам,
мислех си..така ще бъде по-добре.
И чуждите сърца с недоверие да отпращам,
всеки "бряг" е като всички други брегове..

Не молех и на чаках,не се надявах на любов,
но ето,че те срещнах и грешката си осъзнах.
За мене беше странно,открих смисъла..открих живот,
на всичките въпроси раздиращи душата-отговорите разбрах.

Човек не иска много и малко само му е нужно,
открие ли обич да живее,за да се раздава.
И да няма злоба,нито завист никому ненужна,
а само щастие,дори и нараненото сърце умее да прощава

[Gentiana]

 [inloveee] [bravisimo]

[balrog]

По-добре късно, отколкото никога.... :)

Поздравления за стихото!

[ivalenny]

Благодаря ви!

:kissoflove: :flyingkiss: :kissoflove:

[Ангелче]

 [inloveee] [inloveee] [inloveee]

[ivalenny]

 :flyingkiss:

[nejno_angel4e]

"И да няма злоба,нито завист никому ненужна,
а само щастие,дори и нараненото сърце умее да прощава."
ех да нямаше...и всичко да беше идеално.. [lol]
поздравления прекрасно е :p [bravisimo] [cvetee]