06.06.2004

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Приятелю мой,знай винаги ще останеш в сърцето ми.Не ще забравя очите ти и всичките дни,в които бяхме заедно.Беше толкова хубаво...Ти беше толкова добър и мил...Всичките дни,всичките вечери...Не ще ги забравя никога...Обещавам ти...
Ти значеше толкова много за мен.Въпреки,че се познавахме едва от няколко месеца,аз те чувствах толкова близък.Сякаш беше моето по-голямо братче.Всичко бе прекрасно...Докато не се случи това...Защо трябваше?Защо?Защо съдбата е толкова несправедлива?Защо трябва добрите хора да си отиват от света толкова рано?Та ти беше едва на 16.Още нищо не бе видял от живота,а дойде времето да си отидеш,да напуснеш този свят...
Казват времето лекува всички рани.Нима е вярно?Не,не е.Раните в сърцето ми все още са живи...Така боли...Така ми липсваш,приятелче мое.Само ако можех да те върна.Но съм безсилна,не мога нищо да направя...Копнея да видя очите ти отново,да хвана ръката ти,да те прегърна...Не мога да повярвам,че никога повече не ще те видя...Не,не мога...И не искам...
Какво ли не бих направила за да си тук сред нас отново?Какво ли не бих сторила,за да си жив...
Месеците прекарани заедно..Излизахме всеки ден...Дали помниш...?Сякаш те познавах от години...
Помниш ли как играехме волейбол и се гонехме.Смеехме се,шегувахме се.А всичко свърши за един миг...Все още не мога да превъзмогна тази загуба...Все още сърцето ми плаче за теб...
Затварям очите си...и те виждам...Образа ти изниква в моето съзнание.Виждам очите ти,усещам парфюма ти...Чувам смеха ти,гласа ти...Защо не си тук да ме утешиш и да избършеш сълзите ми,приятелю мой?Господи,защо се случи това?Защо точно ти?Животът е толкова несправедлив...
5 юни 2004...Помниш ли тази дата?Последния ден от живота ти...Кой можеше да предположи,че това ще се случи..Кой можеше изобщо да очакава това нещо?
И в последния ден от живота ти бяхме заедно...Дори тогава...
Думите ти все още ехтят в ушите ми...Не мога да повярвам,че вече те няма...Не!Всички грешат!Ти си тук...Тук дълбоко в сърцето ми...Винаги ще те помня,ще помня всичките хубави моменти...Винаги...
5 юни...Вечерта дойде с колелото си до нас.Говорихме,смеехме се...Както обикновено...Помня погледа ти,с който ме гледаше тогава...
Тръгна си в 23 часа...Знаех,че ще дойдеш утре...Защото не пропускахме ден,в който да не бъдем заедно...Но...не...Явно съдбата бе решила друго...Нещо,за което никой не подозираше...
Мнаваше 1 часа след полунощ.Клипвахме си на шега по GSМ-ите...Помниш ли?
А само петнайсет минути след това се случило това нещастие...Разбрах го чак на сутринта...
6 юни 2004...-тази фатална дата.Мразя този ден...Защо по дяволите...?Защо???Питам се,но няма кой да ми отговори...Но,Господи,защо точно Ти трябваше да си отидеш от света...
Сутринта,когато се събудих,помня баща ми каза,че си в болница.Притесних се много за теб...Вярвах,че ще се оправиш...Но,не...По-късно разбрах,че той ме е излъгал...Искал е само да ме подготви за потресаващата новина,за тази скръбна и мъчителна вест...По-късно стана ясно...съобщиха ми го-ти си починал...Стоях като вцепенена и не вярвах на ушите си,не вярвах на това,което ми казаха,което чух...Не е възможно...Мъртъв си...Не!!!Не можех да го повярвам!Нямах сили да проумея...Сълзи се стекоха като порой от очите ми...Но сълзите не могат да те върнат...Беше толкова болезнено и тежко за
мен да разбера какво се е случило...Не исках да повярвам на думите на останалите...Не може да си мъртъв...Не може...Сигурно грешат!Жив си!Та нали вчера вечерта бяхме заедно,беше тук до мен...А само след няколко часа всичко се е променило...
Сега нищо не е както преди...Нищо...Боли ме от спомените,боли ме от миналото...Толкова много боли...Защо не мога да те върна?Вече не си сред нас...
Да,имаше проблем със сърцето...Но,нали точно след месец ти предстоеше операция...Щеше да се оправиш...
Толкова много неща исках да ти кажа...Вече не мога...Късно е...Няма те!
Изплаках сълзите си,дните ми станаха черни...Всичките тези дни,всичките тези общи спомени...Колко много ме боли като си спомням всичко,което сме преживяли заедно...
Припомням си изминалите дни и ми става още по-мъчно...Сълзите почват да валят още по-силно...Поглеждам през прозореца,както бях свикнала да правя преди.Преди,когато те чаках да дойдеш...Но вече това никога не ще стане...Никога не ще дойдеш отново...Колкото и да те чакам.Нима трябва да повярвам в това,че никога вече не ще те видя?
Всичко ми напомня за теб...
Защо ми казват да се успокоя?Господи,как да се успокоя?Не мога!!!Не мога да не плача като знам,че теб вече те няма,че си просто прах от вечността,просто спомен,минало...
След няколко дни бе твоето погребение...Това бе най-ужасния ден в живота ми!Мразя го!!!Мразя го,защото трябваше да се сбогувам с теб,приятелю...Щях да те вида запоследно...
Беше тъмен,мрачен,черен ден...Валеше дъжд!Сякаш и небето плачеше...Скърбеше за теб,за загубата ти...
Влязох в стаята,в която бе поставен ковчега.Не,не можех да издържа...Горчиви сълзи капеха от очите ми.Сърцето ми сякаш кървеше,прободено с нож...Гледах те там...Лежеше безжизнен.Сега бузите ти не бяха румени,както обикновено...Нямаше усмивка на лицето...Лежеше със затворени очи...Студен...Безжизнен...Мълчалив завинаги...
Гледах те.Лежеше там и все още не можех да го повярвам...Не исках да повярвам,че това си ти!Не!
Помня думите на твоята по-голяма сестричка.Каза на мен и на моята приятелка:"Иво много ви обичаше"...
Господи,тези думи ми подействаха толкова силно...Толкова ме болеше да чуя това "обичаше"...Защо "обичаше",а не "обича"...?Защо да е минало...?Господи,защо говорят в минало време...?Той все още ни обича...Да...И аз го обичам...Винаги ще го нося  в сърцето си.Ще има място запазено само за него тук,дълбоко в душата ми...Ще остане вечен спомен...Хубав спомен...
Виждах те за последно...За последен път в живота си...Дано сега там,където си,ти е по-добре...Но,обещавам,каквото и да става никога не ще те забравя...
Последно сбогом...Почивай в мир,приятелю!


...На моя скъп приятел Ивчо,който никога не ще забравя... [heart__] [reevvv]

[Gentiana]

 [cvetee]

[EvIcHkA]

 [reevvv] Явно на тази ужасна дата, в този проклет ден и двете сме загубили по един скъп човек...
Да... времето не заличава и никога не би могло да заличи болката от тази загуба. Останаха толкова неказани неща, неизживяни мигове... [sad3]

Но те винаги ще бъдат с нас... [bear]

[`Amy_Lee`]

Браво,Васи..
Силен човек си,щом си изживяла такова нещо...  [sad3]

[Shady^]

Браво,Васи..
Силен човек си,щом си изживяла такова нещо...  [sad3]

разказчето ти е много хубаво, пропито с много болка и спомени [reevvv]

[dylgokoska]

Животът е толкова несправедлив......  [reeeev]

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Животът е толкова несправедлив......  [reeeev]

Тъжно наистина...Но за жалост е така... [crying] [uaaaaa] [saddd]

[luda_fenka_Cena]

Животът е толкова несправедлив......  [reeeev]

[Tonita]

Много тъжно [reeeev].Иначе разказчето е страхотно, но жалко, че не е измислица.

[ToHuTy]

Браво,Васи..
Силен човек си,щом си изживяла такова нещо...  [sad3]

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Много тъжно [reeeev] .Иначе разказчето е страхотно, но жалко, че не е измислица.

...Колко ми се иска наистина това да е само една измислица...Но за голямо съжаление не е...

Браво,Васи..
Силен човек си,щом си изживяла такова нещо...  [sad3]

Опитвам се да бъда силна...Защото в този труден живот само силните оцеляват... [not fair]