винаги сам се чудел

[DeTe_Ha_Xaoca]

Тая тема не е за тук при това мисля че в съответния раздел си я имаше

[ilusia]

- Васко , ами ако утре него го няма вече?
-Не мисли за това , Мила , всичко ще е наред.
-Не , няма и ти го знаеш!
-Нищо не можем да направим , не се измъчвай повече!
Тишината отново замръзна между тях в хладното й дихание , те усещаха как пулсира болката.
Той сложи голямата си длан на раменете й и я целуна по челото.
Тя го погледна сякаш не чуваше друго освен писъка на мислите си.
Ако можех...ако можех само да докосна онази тънка струна , на която свири животът! Ако можех да я уловя , щях да я затворя завинаги в очите му.- ръцете й се свиха в юмруци , очите й гледаха заплашително. В следващият миг на лицето й се изписа безсилие и недоумение.
- Защо става така ? Ето , днес е тук , до мен , толкова топъл и истински.
Усмихва се , докосва ръката ми , чувствам го ! А после...един миг , един единствен миг от вечността , магията се разпръсква и него вече го няма...
-Ами чувствата-продължаваше тя- И този бездънен свят от страсти и емоции , от красота , доброта и тържество ?!
- Мила , всичко е функция на мозъка. Всичко се подчинява на него. Примири се- умира ли мозъка , умираш и ти. Така е устроен светът!
- Глупав свят..жесток свят.. Не може това да я краят , ами копнежите...ами мечтите...
- те са само резултат от способността да разсъждаваме. Съзнание , Мила , съзнание.
- а това , което бушува ей тук?- не спираше тя все по-развълнувана-и то ли е функция на мозъка?! Какво разбира той от вдъхновени , въодушевление , от това , което трепка в очите ти , когато си щастлив!?!
Сълзи се втурнаха в очите й. Той я гледаше. Разбираше. Съзнаваше гнева и унижението , което изпитваше пред нямото вълшебство на живота. Възхищаваше се от вярата й и се прекланяше пред непримирението и жаждата да се бори за своето щастие. Но също така знаеше , че смъртта е неразделна част от живота. Знаеше , че когато тя поиска своят откуп за безмълвното си присъствие , никой не може да я спре!
Но можеш ли да уловиш последното дихание на изплъзващия се живот ? И как да събереш в шепи отломките на нечия съдба?
-Васко-извика тя , сякаш осенена от божествено просветление-Нали нищо не е вечно?
-Да-потвърди той недоумяващ-
-Ама съвсем нищо , нали?
-Еми сигурно....
-Слушай сега! Щом нищо не е вечно , а смъртта е необратима , то тогава и смъртта не е вечна. Тя си има начало и край. Смъртта е краят на живота , но всеки край е ново начало и всяко ново начало си има своя край....
- Какви ги дрънкаш , Мила, да не искаш да ми кажеш , че смъртта си има край и не е вечна ? Но когато казваме , че нищо не е вечно , имаме предвид , че всяко нещо си има своя " смърт'
-Да , но това е само във физически аспект. След като смъртта е необратима , тя не е и вечна. Щом не е вечна , значи е обратима...Искам да кажа , че ако всяко нещо " умира" то тогава и самото "умиране" си има своя смърт ...
- ти не си добре.......

та..на следващата сутрин той наистина почина...
Но болната ми логика...ми помогна да схвана идеята на клишираното смъртта е начало....
за мен смъртта е просто...продължение на живота , трансформираща единствено тялото и в много мъничка степен мислите. Мислите се трансформират през живота ни

[анде]

- Васко , ами ако утре него го няма вече?
-Не мисли за това , Мила , всичко ще е наред.
-Не , няма и ти го знаеш!
-Нищо не можем да направим , не се измъчвай повече!
Тишината отново замръзна между тях в хладното й дихание , те усещаха как пулсира болката.
Той сложи голямата си длан на раменете й и я целуна по челото.
Тя го погледна сякаш не чуваше друго освен писъка на мислите си.
Ако можех...ако можех само да докосна онази тънка струна , на която свири животът! Ако можех да я уловя , щях да я затворя завинаги в очите му.- ръцете й се свиха в юмруци , очите й гледаха заплашително. В следващият миг на лицето й се изписа безсилие и недоумение.
- Защо става така ? Ето , днес е тук , до мен , толкова топъл и истински.
Усмихва се , докосва ръката ми , чувствам го ! А после...един миг , един единствен миг от вечността , магията се разпръсква и него вече го няма...
-Ами чувствата-продължаваше тя- И този бездънен свят от страсти и емоции , от красота , доброта и тържество ?!
- Мила , всичко е функция на мозъка. Всичко се подчинява на него. Примири се- умира ли мозъка , умираш и ти. Така е устроен светът!
- Глупав свят..жесток свят.. Не може това да я краят , ами копнежите...ами мечтите...
- те са само резултат от способността да разсъждаваме. Съзнание , Мила , съзнание.
- а това , което бушува ей тук?- не спираше тя все по-развълнувана-и то ли е функция на мозъка?! Какво разбира той от вдъхновени , въодушевление , от това , което трепка в очите ти , когато си щастлив!?!
Сълзи се втурнаха в очите й. Той я гледаше. Разбираше. Съзнаваше гнева и унижението , което изпитваше пред нямото вълшебство на живота. Възхищаваше се от вярата й и се прекланяше пред непримирението и жаждата да се бори за своето щастие. Но също така знаеше , че смъртта е неразделна част от живота. Знаеше , че когато тя поиска своят откуп за безмълвното си присъствие , никой не може да я спре!
Но можеш ли да уловиш последното дихание на изплъзващия се живот ? И как да събереш в шепи отломките на нечия съдба?
-Васко-извика тя , сякаш осенена от божествено просветление-Нали нищо не е вечно?
-Да-потвърди той недоумяващ-
-Ама съвсем нищо , нали?
-Еми сигурно....
-Слушай сега! Щом нищо не е вечно , а смъртта е необратима , то тогава и смъртта не е вечна. Тя си има начало и край. Смъртта е краят на живота , но всеки край е ново начало и всяко ново начало си има своя край....
- Какви ги дрънкаш , Мила, да не искаш да ми кажеш , че смъртта си има край и не е вечна ? Но когато казваме , че нищо не е вечно , имаме предвид , че всяко нещо си има своя " смърт'
-Да , но това е само във физически аспект. След като смъртта е необратима , тя не е и вечна. Щом не е вечна , значи е обратима...Искам да кажа , че ако всяко нещо " умира" то тогава и самото "умиране" си има своя смърт ...
- ти не си добре.......

та..на следващата сутрин той наистина почина...
Но болната ми логика...ми помогна да схвана идеята на клишираното смъртта е начало....
за мен смъртта е просто...продължение на живота , трансформираща единствено тялото и в много мъничка степен мислите. Мислите се трансформират през живота ни

Да,интересна тема поднхващате.Щом нищо не е вечно...значи и смъртта не е вечна.Има начало и край.Край на смъртта.Ега ти и фантастиката,а.защо да не поразъждаваме на тази тема.Хем е голяма и дълбока,дълбока...Във медицински,физически,философски и,какъвто щете аспект да я разгледаме.Щом като всяко нещо има край.Възможен ли е край и на смъртта.Смърт на самата смърт.По принцип,допустим ли е такава постановка на въпроса.КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ????

[Feanor]

Хубава игра с логиката... проблемът и е в един принцип, който програмистите наричаме "боклук на входа - боклук на изхода". А входът в случая е "нищо не е вечно"... добре звучи, но всъщност изобщо не можем да сме сигурни в това. :p

[ilusia]

Не можем..... нали ? :p
А защо да не можем ?
След като хилядолетия на ред се запзва тайната на смъртта , и всяко едно поколение разсъждава върху нея..
и всекя религия говори за живот след смъртта. Било ад или рай , б ило прераждане ....
Легени...но от къде тръгват те...и няма ли капка истина във всяка една...

[D`Eva]

Закона е ясен - нищо не се губи , само преминава от един вид в друг . След като виждаме ,че това е вярно с материалното /тялото ни/ логично е да е вярно и за духът ни , а за него знаем ,че е божествен , следователно трябва да го търсим там :) А защо е Божествен - защото на земята няма нищо от което да се произведе Дух.

[ilusia]

Всъшност....
Айде ся да не разтягам лукуми , но има версия , че тялото и човека са се появили ,чрез уплътняване на духът който идва от финният свят и това не отрича Бог...