сълзите си да не броя

[ilusia]

Докоснати дихания ,
вплитат се в едно
с неразумните желания.
Образуват кърваво звено ,

Там аз крия си душата ,
в онзи миг от вечността.
Викам и кълна..но само там
дето тихо е и пусто
и с ням гласец раздирам тишината.

И там съм слаба , не разумна...
там съм някак..истинска...и бурна.
Там..желая и копнея..
и само там болката си да изплача аз умея.

И защо ли...питам се сега..
е толкоз трудно...ти да си с душа ?
Да я продам ме блазнят днес мнозина...
да я подаря....но как ?
Таз песен вече мина...

Защото аз дарих я ,
в кървав откуп онзи ден ,
в който някак си в живота ми
премина...озари го сякаш бяла нощ
и тъй тихо си замина...бе някакъв разкош.

И за да имам себе си наново ,
дарих си аз душата..
дадох я отново...
за да спомням си...и помня светлината.

ДОнесе ми я ти тогава...
а после подари ми туй звено
гдето за последно...
мога...себе си да погреба...
мога..и сълзите си да не броя