Защо така боли?

[Gentiana]

   
Моля се...
В душата ми е смут...
Моля се...
Усещам адски студ.
Валят кристали -
ледени цветя.
Ридае глас на ангел
във плътта.
Поле от нежност,
макове от страст.
От аромата им
главата ми се мае.
Очи - отрова.
Думи - опиат.
Как пристрастяват само!
Как...унищожават...
Моля се...
Но ще ме чуеш ли?!
Моля се.
Душата ти мълчи.
Тя има свои,
груби правила.
Без жал превзема
моята душа.
Ще я зароби.
Няма да прости.
Ще я открадне.
Ще я претопи...
Коя съм аз?!
И кой си ти?!
Кажи!
Едно ли сме?
Защо така боли?!

[me4tatelka]

Изключително е !.... [bravisimo]

За теб ...

[Gentiana]

 О, да [usmivkaa]...
Знаеш с какво да ме зарадваш - любимата ми жълта роза. :)
Прекрасна е.
Като теб  [namigG] [heart__] [shame]

[me4tatelka]

Целувки [kisss]
и още веднъж те поздравявам за стихотворението!

чета си го пак.... не мога да му се нарадвам ... [inlovee] [inlovee] [inlovee]

[Shady^]

много е хубавко :)

[Gentiana]

цветя и за вас  [heart__] [heart__]

[rado]

 :) Някой беше казал , че за всяка болка има билка.
Трябва да потърсиш билката. [heart__]

[Gentiana]

Билката...
Тя е дълбоко в пазвата на гората,
където се кискат стари вещици
и млади самодиви,
несговорчиви и зли.
В казаните си те сваряват тишината,
с куп странни съставки,
с които омагьосват
нашите дни.
На кой му стиска нощем
сам там да броди?
На някой луд или безумно смел,
може би.
Пътека право в пещерата
на главната вещица води.
Гатанки тя задава,
а за незнание
взема глави.
Билката виси окачена
на колана и от човешки зъби,
не можеш просто така
да я свиеш от нея ти.
Иди, отговори на въпросите и
излъжи я, жива в казана и свари я.
А онази съдбовна билка после ми я донеси. [lol] [lol] [lol]