За малко поне

[Gentiana]

   
Събирам по здрач
разпилени усмивки,
ухае на лято,
в кръвта ми вали
зеленият дъжд
на копнежи от злато.
В разцъфнали чувства -
роса от мечти.
По тъмните улици
скита се весел
най- южният вятър -
художник-поет.
Рисува ми птици
и стихове праща.
Крилете им бели
са чисти листа.
По тях ще напише
най-страстните тайни,
които не смее
да каже сега.
От буквите ронят се
звуци кристални
и музика нежна
ръми над нощта.
Обличам си черната
рокля вечерна,
червило ще взема от
розов див цвят,
в косите ми вятър,
в сърцето надежда.
Отивам на бал днес
с един порив млад.
До утре ще бъда
така неразумна,
че после навярно
от срам ще горя.
Но нищо - сега е
моментът,във който
за малко поне
ще се чувствам звезда.

[balrog]

Много красиво и изящно, чудесен ритъм....
Думите се леят, като песен....изчетох го на един дъх... Браво :)

[Gentiana]

 :)