Духът на Щастието ...

[Devil`s Bride]

Душата ми е купчина прах,
молбата ми е вопъл тих,
сърцето ми се дави в страх,
а мечтите ми нареждат стих след стих ...

Дочух плах глас молитва да изрича
и с увереност в обич да се врича.
И въображението бързо картината сътвори -
момичето пред олтара как тихо се моли,
и непоколебима как се обрича,
че вечно един сърцето ще обича.

Прииска ми се някой и за мен така да говори,
готов да бъде за мене всичко да стори.
Пожелах любовта в нечие сърце да открия,
вместо от отговорностите още да се крия...
Надзъртах оттогава в хорските души
местенце малко за себе си да намеря,
но такова нямаше, уви,
трябваше айсберги от мечти да изкатера...

Някой хора раздаваха обич безкрай,
обичани от другите бяха дори,
но не бях пак щастливи докрай,
липсваха им истински копнежи и мечти...
Сърцата на други бяха като камък студени,
към живота бяха озлобени,
не вярваха в любовта,
изпепелила всяка влюбена душа.

Така за себе си топлина не успях да отрия,
и наложи се пак в мечтите да се скрия...
Бях отново сам - напълно неразбран...
Ту приеман, ту отхвърлян, но завинаги презрян.