В тиха утрин...

[ilusia]

Защо ли в тиха утрин ти дойде , като нечакан гостенин бе ?
И защо ли тъй в живота ми се пръкна и сърцето ми превзе ?
Сякаш някаква молитва отправена към небесата бе...

И хареса ти света , който на тебе подарих.
Ласкаеше те мисълта , че бе единственият
на когото някога пожелах и сама се аз дарих.

И история стара като света , повтаря се сега
в тленните останки на младата жена ,
носеща име - Вечността .

И говори историята сега, говори тя сама.
Разказва приказки край огъня.
Приказки за любовта... и разните му там-
другите неща.

Че тя..горката ... никога не е сама.
И следва я неканена смъртта.
СЛед нея тича и сякаш тя на нея
се мъчи да прилича.

Но не може и смъртта , да се мери с любовта.
Макар сестри да са....
Пък аз... пак край огънят седя.
Загледана в пламъка на гибелта....

Паднах в клопката сега...
в дивият капан на любовта...
И защо се питам пак дойде..неканен гостенин ли бе ?
Или желания въплатени...в сълзите пргорели

[/b]