Празно пространство

[SkitnicaVmoretO]

Когато човек навлезе в морето на живота целия му детски мироглед, който е имал до сега се променя. Колкото по на дълбоко те носят вълните, толкова по-добре осъзнаваш, че живота не е розов, че е суров и безпощаден.
Странно как с времето от чувствителното и усмихнато дете в мен не остана и следа. Днес всичко в мен е така празно и безразлично, от всички чувства и емоции движели моя свят няма и помен. Чувала съм много пъти, че всеки се ражда с мисия на тази земя, странно аз така и не открих своята.
Доста време живях с мисълта, че някой ден ще открия любовта и ще бъда обичана, надявах се да срещна някой, който наистина да обича човека у мен. Не намерих! Накрая замених надеждата с безверие – любов ли, не вярвам, че има такова животно.За мен сега любовта е просто красива приказка, за лека нощ и само глупаците отчаяно вярват в нея, подобно Дон Кихот, който се е борел с вятърните си мелници!!!
Дълго време живях с вярата, че ако си верен на своите приятели, ако си всеотдаен, то те ще ти отвърнат със същото без каквито и да било користни цели. Предателството боля дълго! Накрая замених вечната обич и всеотдаиност с постоянно съмнение и недоверие! Съкратих теорията на Аристотел за трите вида приятелство до цяло... едно : Приятелство, което съществува заради общото благо на хората един спрямо друг, а когато то се изчерпа и приятелството свършва, така де кой глупак държи у дома празна кутия от цигари, тя вече му е ненужна. Не, че сега нямам приятели, имам разбира се, не им вярвам, никога не им вярвам на пълно и се чудя кой, кого ще изостави пръв!!!
Доста време очаквах, че стига да обичаш всички около себе си и да си добър с тях, те ще ти отвърнат със същото. Нали религията ни проповядва любов към ближния, значи би трябвало да е така.Наивност! Накрая замених учтивостта и вярата в хората с омраза.
Много по-лесно е да се защитиш, когато веднъж усетиш, колко са жестоки хората.Когато сложиш маската на омразата , никой не се доближава до теб достатъчно, за да успее да те нарани, защото ти не би го допуснал отново. Ставаш нераним.
Дълго време смятах, че за да бъдеш истински човек – пълноценен и завършен, трябва да имаш идеали и морал, да вярваш в тях и никога да не ги предаваш, дори когато изглеждат напълно безмислени. Ирония! Накрая замених морала с нахалство, а идеалите се променят според вкуса на всеки. Оказа се, че за да оцелееш в човешкия свят трябва да си животно, без скрупули, без ценности, с прости, първични инстинкти – там където те хранят да си мил и галъовен, а където те бият – разкъсваш и бягаш!!!
Доста време смятах, че ако нещо лошо те сполети е нормално да плачеш, да стенеш, да крещиш, та нали е нормална човешка реакция,нали за това имаме силата да изразяваме емоциите си. Смешно! Накрая просто замених болката с празнота.
Колкото повече ограничавах чувствата си, колкото по-твърда и безразлична към всичко и всеки ставах, толкова по-лесно беше да живея в този побъркан, луд свят, необезпокоявана и доволна.Оказа се много по-лесно да не чувствам, отколкото си мислех....
Сега съм просто едно празно пространство.Ирония!!!
Хората около мен казват ,,Как искам да съм като теб" , когато им се плаче.Възхищават се на умението ми да съм безразлична...празна.
Аз ли?!
Приятелю, аз им завиждам. Завиждам им когато се смеят от цялото си сърце, на най-малкото и глупаво нещо, само защото днес слънцето свети по-силно от вчера, аз им завиждам когато плачат, защото нещо си е отишло безвъзвратно, защото не помня кога за последно съм се смяла не насила или съм плакала, защото  съм била тъжна.
Празнотата така е завладяла цялото ми същество, че вече не съм дори подобие на човек.
Сега съм дупка без душа, без чувства, без елементарни емоции.
Празно е, всичко вътре е празно до мозака на костите ми и нищо не може да запълни вече празното пространство...!!! 

[Shady^]

много красиво...  [reevvv]

[SkitnicaVmoretO]

Благодаря ти  :) И доста реално погледнато от гледна точка на моя живот ... за съжаление.