Правилата на любовта

[Regina Di Bastoni]

Когато нежните пръсти на тъгата  оплетоха непрогледното було над сърцето на Касс , тя се чувстваше като героиня от сапунен сериал на ужасите. Седеше с глава между белите си треперещи ръце и мислеше какво става с едно сърце , живеещо и трептящо в ритъма на любовта.
Защо едно такова сърце  бе толкова разпарчетосано на хиляди малки късчета? Късчета от счупен кристал. И всяко едно се забиваше със силата на бушуващ ураган.
Любовта бе единствената предвидима жена в живота на човека. Радост-безмерна , епохално-велика и разкошна в своята красива болка. И винаги , неминуемо следващи я болката , тъгата , страданието.... смъртта.
Малкото момиче седеше и се чудеше защо всичко е толкова сложно , толкова.... човешко?
Тя бе способна да обича, както обича една богиня. Не разбираше глупавите номера , които всички я караха да прилага . Нейната обич бе друга.  Не бе така обикновена , така предвидима, така скучна. Тя обичаше заради  човека , заради чувството , заради самата любов.
Съветваха я никога да не казва какво изпитва към един мъж. Винаги да бъде горда и високомерна. А тя - напротив. Даваше самата себе си и не чакаше нищо от никого. А сега ... обичаше така силно , така както никога не бе. И се плашеше , че ще сгреши. Плашеше се , че ще обърка всичко... че той не я обича. Че някой ден  тя ще му омръзне и той ще си отиде завинаги от живота й....
Защо хората объркваха всичко със своето разбиране за любов ?
Слагайки го в своето малко бурканче. Море, което колкото и огромно да е.... то мие едни и същи брегове.
А пък Касс не искаше това.... Тя искаше да обича, както само тя умее... НО дали това е правилно ? А има ли правила в играта на любов?
Знаеше само , че искаше да му каже всички свои страхове. Всички свои болки....а дали бе правилно ?
Дали можеше ?

[Gentiana]

Хубаво е.
Но ми се струва някак незавършено.Може би ще има продължение?  :)