Не искам да те боли

[Gentiana]

Не смея да пиша...
Думите ми се изплъзват,
като змийски езици съскат
и те нараняват.
Шепна объркана и съкрушена.
В пръстта от пустота
засаждам спомена,
чувствам се жалка и омърсена.
Не смея да пиша,
ще отрежа пръстите
на себичната си същност,
желанията си ще изтрия.
Като в криво огледало отразени
нежните думи,
които искам да ти кажа,
превръщат се в грозни хиени
и разкъсват мостовете,
които ни свързват
над реката с хищни крокодили.
По-добре е да позволя
да ме погълнат,
вместо миг само да те боли...
Но проклетото нещо вътре в мене
отново полудява и
лава от жестоки глупости вали.
Изгарям се, но и теб изгарям,
аз, бомба с повреден часовников механизъм,
пеперуда от кристал,
хищно цвете,
засадено в пустиня от лъжи.
Прости ми,
или просто ме забрави.
Но мисълта, че ме отричаш и презираш
по -страшно от дамгосана рана боли.
Заплетена в тези непознати чувства,
как да се справя с тях ми кажи?
Не смея да пиша...
Моля те, напиши ми ти...

[`Fallen_Angel`]

 [gu6]

[ivalenny]

 [cvetee] [cvetee] [plqs plqs] [plqs plqs]

[Ангелче]

Не смея да пиша, треперят ръцете
над думи окъпани в мрак....
Аз чаках да свърши плача на сърцето
и с чувства нови да те заобичам пак....
Но надеждата потъва под заблудата от сън
и се стопяват думите, от восъчна мъгла....
Да те обичам, способна не съм....
Но сякаш е изкуство мойта самота....
Прости... Боли да пиша....
Почти боли от твоите думи, а ти си ням...
Навярно ме боли ,че дишаш....
А също като мен, си сам!

[Gentiana]

Тази самота съзнанието ти отравя,
като страннодействащ тъмен опиат.
Кара те да си мислиш,
че си щастлив,
горд,
че всичко заслужаваш,
а не чувстваш
как бавно те връща назад.
Боли ме, че дишаш
тази отрова,
от която ставаш
груб и непознат.
Заклеймяваш ме,
а единствено
аз ще те спасявам
в един себичен,
безчувственостуден,
стъклен свят.


Май дълго те нямаше,нежна?! [heart__]

[НеВидИмА_СълЗа]

[plqs plqs] [hugs and kisses]

Вали...
Небето за нещо тъжи,
боли го за мен... може би...
По пътищата бягах,
крих се, молех се и не можах,
падах, ставах и продължавах така -
в призрачно сиво до мен си сега...

Вали...
Вятър разпилява нечий мечти
и моите... може би...
Не успях от теб да се скрия,
крачех в гъсти гори.
В саксията цветята умираха,
полях ги с мойте сълзи...

Поплачи си небе!
Пресъхнаха мойте очи,
ще поплачеш за мен... може би...

[Gentiana]

 :) [cvetee]
Когато плачеш, небе,
няма смисъл да се преструваш,
че това е поредния
внезапен дъжд.
Просто с напукани устни
гълъбите целувай.
Разкажи им
всички свои тайни,
несбъднати желания.
Вместо мен
ти над него се
смили-
облечи го в
нежносиньо,
лекуващо раните.
Когато е самотен и тъжен
вали в очите му
и нека с дъжда ти се оправдава,
когато мен ме боли,
значи просто  го заслужавам.

[rado]

 :)Бих могъл , но от това няма да ти стане по- добре , защото  участието ми е само виртуално. [heart__]

[Gentiana]

Кой знае... :)

[natalia_999]

[cvetee] [cvetee] [plqs plqs] [plqs plqs]

[Gentiana]

 [inloveee] [heart__]

[Ангелче]

Тази самота съзнанието ти отравя,
като страннодействащ тъмен опиат.
Кара те да си мислиш,
че си щастлив,
горд,
че всичко заслужаваш,
а не чувстваш
как бавно те връща назад.
Боли ме, че дишаш
тази отрова,
от която ставаш
груб и непознат.
Заклеймяваш ме,
а единствено
аз ще те спасявам
в един себичен,
безчувственостуден,
стъклен свят.


Май дълго те нямаше,нежна?! [heart__]

Да, но сега пак съм тук.... :)

[Gentiana]

 [gu6] [heart4]